"Има разлика между това да не може да бъде определено местонахождението на кванта и това, грубо казано, система от кванти да се държи без всякакъв принцип и закон. Това, че ние можем да определим координатите не по-точно от някаква предварително ясна грешка съвсем не означава, че той може да е ”където си поиска” в този ”обем”. Просто за кванта стандартната ни представа за физиката не е приложима. Това не го прави радикал със ”собствено мнение”. "

Всъщност именно това означава: квантът може да бъде намерен навсякъде (нещо като "където си поиска") в пространството, но с определена вероятност. Демек, на по-невероятните места с по-малка вероятност. С най-голяма вероятност около линията, която наричаме траектория. Именно това вероятностно описание прави бъдещето непредвидимо, непредопределено в научен смисъл на думата. Детерминираността, за която говорехте, да се предскаже поведението с уравнение, е неприложима. Облакът на вероятността много бързо се раздува дори само при две елементарни частици, какво остава за цялата вселена.


Относно смисъла съм съгласен - субективен е, както и поставяните цели.

"Ако човек умира след няколко десетки години живот просто нищо няма смисъл. Нито животът му, нито успехите му, нито неуспехите му, нито любовта, близките или каквото и да било друго имат стойност."

Мисля, че доста се отдалечихме от първоначалната тема. Но искам да добавя относно смисъла. (според мен) Смисъла на един изживян живот се определя от делата, които човек е извършил и от които другите хора могат да се ползуват. Независимо дали е сътворил нещо материално или е създал идея. Ако човек живее затворено, дори да си е поставял някакви цели, дори да ги е постигнал и с това да е вложил смисъл в съществуванието си, ако не е оставил нищо на хората, животът му е бил безсмислен за тях. Защото човек умира, но човечеството като цяло оцелява. Няма да има идеи, ако човечеството не оцелее.