Този проблем няма нищо общо с Божието всемогъщество, а касае единствено нашия ограничен и суетен ум.

Дефинираме обект А със следните свойства:
1. Може да направи всяка планина.
2. Може да повдигне всяка планина.
Тогава словосъчетанието "може ли А да направи планина която да не може да повдигне" не е въпрос.

Доказателство:
От второто свойство на дефиницията на А следва, че всяка планина притежава свойствтото "повдигаемост от А".
Следователно обектът "планина която А да не може да повдигне" не е планина, тъй като не притежава свойство необходимо за да бъде планина.
Обектът който "е планина" и "не е планина" е "нищо", тъй като не е елемент на нможеството на "всички обекти които са нещо" = "обектите които СА планина" + "обектите които НЕ са планина".
Така словосъчетанието се редуцира до "може ли А да направи "нищо"".
Но "да се направи "нищо"" и "да НЕ се направи "нищо"" е едно и също, следователно това не е въпрос.

п.с.
Думите и законите за съчетаването им са символи с които обозначаваме някакъв смисъл (за да можем да го запаметим под някаква физическа форма и после да го прочетем или да го предадем на някой друг), като сме се условили(дефинирали) предварително един кое си словосъчетание да съответства на еди кой си смисъл.
Естествено можем да съставим такова словосъчетание(поредица от символи), което е безмислено, т.е. не сме се условили какъв му е смисълът.
Например условихме се какво да обозначаваме с "А", но не сме се условили какво обозначаваме с "планина която А да не може да повдигне", т.е. не сме му дефинирали изрично смисъла. Иначе по подразбиращата се дефиниция то е "нещо" като букви и "нищо" като смисъл.

Поздрави !