Под невъзможно имам предвид, че е невъзможно от научна гледна точка.

Тук изказвате много странна теория. Значи смятате, че при колапса на вселената с последващ голям взрив (което като теория винаги ми е звучало абсурдно, нещо като перпетуум мобиле) природните закони и свойствата на материята се променят? Защото иначе опитът ще бъде пак един независимо колко поредни взрива ще има. Но пък това сега-засега граничи повече с фантастиката.

А освен това се получава "гениалният" извод, че живеем в някакъв междинен свят, който съвсем случайно притежава свойствата и законите да се образуваме ние. Но нито в предния, нито в следващия ще има такива същества. По-вероятно е да няма никакви.

Добре, нека да помислим на тая вълна. От чисто материална точка всичкото това ще може да се предвиди и ще тече по някакво непроменимо предписание, което може дори да предвиди не, а да предопредели, че аз днес ще пиша този постинг. Ще може да се изчисли и, че вие евентуално няма да се съгласите с мен и т.н. изобщо всяко нещо, което става. Тогава съдбата ще може да се представи като гигантско диференциално уравнение, чрез което може да се реши дори това кога откривателят му ще го открие. Говорим за това, че примерно първата микросекунда на големия взрив е предопределила всичко нататък. По съответните закони.

Но тогава какъв е изобщо смисълът? Ние сме тези, които играем ролята, която наричаме наш живот. И ако можем да променим нещо, то е само защото нямаме друг избор. С други думи само си мислим, че можем да променим каквото и да е. Защото първата микросекунда от големия взрив е предопределила така. Каквото и да кажа няма никакво значение, понеже аз неизбежно следвам алгоритъма. И вие вашия. И дали ще се убедите не зависи нито от мен, нито от вас.

И ако се радвам или съм тъжен или пък ако ме боли или съм възхитен от нещо - какво значение има. Това са просто химични процеси. Налага се един извод - оставете се на течението, каквото и да си мислите, че правите, то не зависи от никого. Не е възможно да правите нищо незаконно (извън природния закон и вашия собствен алгоритъм става въпрос).

Неслучайно обърнах въпроса от вътрешно човешка гледна точка. Защото науката сама по себе си, колкото и мощно средство да е, не отговаря на елементарни човешки въпроси. Човек, който се занимава с наука, понякога си мисли, че тя изчерпва познанието от днешния етап. Обаче се оказва, че дори и Айнщайновите прозрения в природните закони не могат да дадат смисъл на нечий живот. Сами по себе си. Могат да му дадат знания, ток, оръжие, един куп материални придобивки. Но не и смисъл. Ако искате да живеете само с наука в онзи свят, който се описва с диференциално уравнение - живейте. Но ние знаем, че науката е просто средство. И то силно ограничено да описва нашия свят.
За смисълът ни е нужен Бог.