Накратко ще ти напиша това, което се писа три дни и три нощи.
За нас този въпрос в никакъв случай не е "на живот и смърт". И двамата с таткото изобщо не смятаме, че "доброто и бъдещето на детето" са непременно свързани с учение и живот в чужбина. Още по-малко - ако за тази цел се налага да ме лишават от настойничество, или попечителство, или каквото там искат онези типове. Просто ми беше дошла тази идея и го пратих да пита в полицията, и когато от там получихме този отговор - попитах тук за разни мнения. Не сме придвижвали повече нещата, поне за тази учебна година вече е твърде късно, а за другата има още много, много време, ще помислим допълнително. Има още 4 години пък, докато си завърши средното тук - дотогава България може да се пооправи и изобщо да престанем да мислим за това.
Може да ти се вижда чудно, но аз самата не намирам смисъл да живея в чужбина, както виждаш - не съм го направила досега, въпреки, че сме можели да заминем с детето още отдавна. Добре съм си и тук. Имам си имоти, добра работа, приятели, родителите ми и роднините ми са тук. Някак вътрешно съм твърдо на мнението, че камъкът си тежи на мястото. Ако някой счита, че мястото му е нейде по чужбина - нека се бори. Детето също няма никакво желание да учи там, дори се чудя.... може би защото от малко е тръгнало там, не му е много интересно вече, а тук е задоволено отвсякъде с всичко, та още не се е сблъскало с най-грозните черти на държавата ни и неволите на живота в нея. Е, мръсотията му прави впечатление, но се справя - засега основните му мисли са някъде из пуберитетските проблеми!
Бъдещето ще покаже!
|