|
127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.
...
И в края на краищата, за мен проблемът е в държавата, която иска от родител, който упражнява по силата на закона родителски права, документ от съд, който му ги възлага за упражняване. Ми не е работа на съда да удостоверява който квото се сети, в края на краищата - макар че в случая с родителските права има криво-ляво и възможност да се угоди на другата държава. Говоря по принцип.
Дори в онази държава родителските права да са уредени по този крайно неудобен за бащата начин, у нас не е така. Тва е все едно в друга държава актовете за раждане да ги издава не общината, както у нас, а примерно министерството на здравеопазването, и на български гражданин там да му искат акт за раждане от нашето здравно министерство, вместо от общината - хубаво, ма то не прави такива неща. Или ние да искаме на гражданин на държава, в която няма лични карти, лична карта от собствената му държава - не паспорт, не друг документ, а лична карта. Кой ще е крив - родната държава на гражданина, или искащата?
Ако нашата държава искаше нещо подобно от гражданите на чужда, тук всички щяха да ореват света (и с право) колко е крива нашата държава, но когато чужда държава иска нещо аналогично, пак нашата излиза крива.
|
Re: Ехоо! [re: won]
