извинете за нескопосния превод - на прозата, а още повече на стиховете.



... Ника е родена на 17 дек. 1974 г. Била странно и необщително момиче... задаващо не по детски сериозни въпроси... На две години неочаквано пита баба си: “Има ли душа?” Любимото й развлечение било дълго да стои пред прозореца или да разговаря с отраженията в огледалото. А още при малката Ника идва Звукът. Именно така тя наричала звучащия неизвестно откъде глас, който й диктувал строфите, които след известно време щели да я направят известна в цял свят.
Съседите й винаги са смятали, че всички Турбини не са съвсем наред, и съветвали децата си да не дружат с Ника. Впрочем тя никога особено не се е измъчвала от самотата. От дете страдала от бронхиална астма. Малко хора знаят, че астматичните пристъпи могат да предизвикат у малките деца страх от заспиване. По думите на родителите до 12 години Ника въобще не спяла. Стояла в леглото... дишайки тежко и шепнела нещо на някакъв неясен език. Оказало се, че това били стихове.
Стихове, трудно разбираеми дори за възрастен, неизкушен от поезията човек, изглеждащи като заклинания и затова така плашещи майка й и баба й. “Това можеше да се случи когато и да е, но най-често ставаше през нощта. Тя викаше мен и майка си и заповядваше “Пишете”. Стиховете като че ли напираха отвътре и не й даваха покой.”

Глазами чьими я смотрю на мир?
Друзей? Родных?
Зверей? Деревьев? Птиц?
Губами чьими я ловлю росу,
С упавшего листа на мостовую?
Руками чьими обнимаю мир,
Который так беспомощен, непрочен?
Я голос свой теряю в голосах
Лесов, полей, дождей, метели, ночи...


(През чии очи гледам света?
На хората? На моите близки?
На животните? На дърветата? Птиците?
С чии устни улавям росата
от листа, паднал на асфалта?
С чии ръце прегръщам света,
така беспомощен, нетраен?
Гласа си губя в гласовете
на лесовете, долините, дъждовете, бурята, нощта...)

Първата реакция на майка й била шок. Тя започнала да води измъченото от безсъние момиче по лекари. На всичките й въпроси: “Откъде е талантът й” и “Как да накарам детето да не пише?” лекарите само вдигали рамене - “какво можем да направим, като пише - да пише. А пък астмата трябва да се лекува.”
Изглежда някой е посъветвал Турбини да покажат на поети специалисти творчеството на момичето.
Бабата на Ника си спомня: “Юлиан Семьонов откри Ника. При това се отнесе с доброта, нежност и желание да помогне.” Тогава Ника била на 7 години... Знаменитият писател... прочел няколко стихотворения и възкликнал: “Но това е гениално!” А след месец по негова молба дошла кореспондентка на “Комс. правда”, която написала статия за гениалното момиче поетеса. На 6 март 1983 г. се публикуват първите й стихове. Един ден Ника се събудила известна.

«Чичо ЖЕНЯ»
Следва покана в Москва, където тя се запознава с Евг. Евтушенко. От тази среща започва бляскавият възход на малката поетеса на поетичния Олимп. Дуетът Турбина - Евтушенко често се изявява по телевизията. Малкото момиче седи на висок стол, клатейки си краката във въздуха, и мило изговаря “моето творчество”, а Евг. Евтушенко говори за нея “този поет”. Той настоява именно за определението “поет”. Не поетеса, млад талант, а “велико чудо - дете поет!”
В края на 84 г. излиза първата й стихосбирка “Чернова”. Според думите на Евтушенко - детето е като чернова на човека...
А по-нататък, не без помощта на чичо Женя - пътувания из цялата страна, рецитали, поетични концерти. “Водеха я да рецитира по почивните станции за 150 рубли”, с ужас си спомня бабата на Ника, която я съпровожда през всичките и пътувания в чужбина. Излиза плоча с нейни стихове, снимат няколко филма, името й не слиза от вестниците, превеждат я на десетки езици.
Слабичкото момиче с прическа като на Мирей Матьо, с очарователна бенка над устната и маниери на звезда, било забавно. Ръкопляскали й не само в СССР, но и в Италия, САЩ... В Колумбийския университет даже се провежда конференция за техниката при превода на нейните стихове. И като кулминация - пътуване във Венеция на фестивала “Земята и поетите”, където получава най-престижната награда в областта на изкуството - “Златен лъв”. Турбина е втората руска поетеса, удостоена с тази награда. Първата е била великата Ахматова, вече над 60-годишна, а Ника току-що била навършила 12.
Специалистите психолози, заинтересувани от поетичния феномен, предупреждават Евтушенко, че толкова ранни публикации и световна известност могат да окажат сериозно влияние върху неукрепналата психика на детето.
Едва след смъртта на Ника се появява мнение, че Евтушенко, всъщност неин продуцент, импресарио, е използвал феномена Ника само за собствена реклама, за да изплува и неговото позабравено име на гребена на славата на малолетната поетеса.
Много е вероятно. Щом Ника навършва 13, Евтушенко започва да се отчуждава от нея.
Престава да я кани, да звъни. Отговаря на журналистите “Ако престане да пише, тогава защо е нужна?”
А Ника продължавала да се надява на своя кумир....

Евгений Александрович!
Хотелось написать
Цветным фломастером:
3 - зеленым,
Д - красным.
Здравствуйте!
Но радуга цвета
Куда проще радуги слов.
Рев мотора, самолета зов.
Не хватило времени
Ни у меня, ни у вас,
Тайна одиночества -
Вечен час…
...


(Eвгени Александрович!
Исках да напиша
с цветен флумастер:
З - със зелено,
Д - с червено,
Здравейте!
Но цветната дъга
къде по-проста е от дъгата на речта.
Шум на мотор, зов на самолет,
Не стигна време,
нито на мен, нито на вас,
Тайната на самотата -
Продължаващ вечно час...)

Тя будела възхищение и умиление. Не минавало и без откровена завист. Подозирали фалшификация. Смятали, че майка й - неуспяла поетеса - представя свои произведения за написани от Ника.... Наистина, откъде у седемгодишно дете могат да възникнат чувства, разбираеми и достъпни само за възрастен човек с богат жизнен опит?
Самият Юлиан Семьонов, открил за света малката поетеса от Ялта, при подготовката на материала за нея проверява дали не това не е мистификация.
С тази толкова ранен поетичен талант се заемат психолози, педагози и даже екстрасенси. Казвали, че Ника е извънземна, влязла в контакт със същества от паралелен свят, които използват момичето като своеобразен рупор. Сиреч - не пише тя, а поет от паралелния свят, момичето само превежда на човешки език продиктуваните й мисли. Тялото й е само жилище, клетка, а истинският му господар е същество от паралелен свят, както го наричат парапсихолозите. “Това същество, от една страна, се е устроило в своя дом /става дума за тялото на човека/, свикнало е с него, а, от друга - отчетливо съзнава, че пребиваването му в него ще доведе този дом до гибел и разруха и това е неизбежно.”
За този ли собственик - господар пише седемгодишното момиче?

…Хозяин мой
Бывает добр
И дверцу
На ночь открывает,
Но сторожем
Он оставляет
Тьму
За невымытым окном.


(... Моят господар
добър е
и вратата
оставя отворена за през нощта,
но слага ми пазач -
мрака
зад неизмития прозорец.)


Имало и такива, които се опитвали да предскажат... датата на смъртта на малката поетеса. Един екстрасенс предсказал, че до 13 години Ника ще пише стихове, а след това ще стане обикновен човек, но едва ли ще доживее до 40 г. Друг умник, по разработена от него формула изчислява, че Ника е пратеник от космоса, нов поетичен гений, по мощ равен на Пушкин и Блок и ще загине на 28 години.
Авторът на тази теория е Георгий Бизяев. Той я излага в писмо до Дм. Галковски, датирано 22.03.92 г.

По-долу е въпросното предсказание.
Обръщали ли сте внимание на следното
1. Пушкин - роден 1799 год. - ум. в 1837 год.
2. Лермонтов - роден в 1814 год. - ум. в 1841 год.
разлика - 15 г., разлика - 41 год.
1. Блок - роден в 1880 год. - ум. в 1921 год.
2. Есенин - роден в 1895 год. - ум. в 1925 год.
разлика от датите на раждане 15 г., разлика 41 год.

Пушкин е по-възрастен от Лермонтов с 15 год., Блок е по-възрастен от Есенин също с 15 г. Лермонтов загива 4 год. след Пушкин /също като него убит/. Есенин умира 4 г. след Блок /също се самоубива/.

...Висшите сили всеки век изпращат в Русия Поет Пророк, който се състои от двама души. Първият поет от тандема /Пушкин, Блок/ извършва духовна революция и загива, но неговата щафета подхваща вторият поет от тандема /Лермонтов, Есенин/, който за 4 ГОДИНИ създава всички свои най-важни произведения... и също загива. И ако Пушкин и Лермонтов са представители на Златния век на руската поезия, то Блок и Есенин са два от най-крупните представители на Сребърния век на рус. поезия.

/Долният абзац е без превод, въобще не можах да се оправя с математиката ;)/


(…) Попробуем вычислить новых поэтов пророков. (…) Пушкин погиб в 1837 году, а Блок умер в 1921 году. До нового века не хватило 16 лет (1921-1837 = 84 года). Тогда к 1921 году прибавим 84 года и получим 1921+84=2005 год. 2005 год - год смерти нового Пушкина, нового Блока. Но чтобы реализоваться как гениальный поэт надо иметь хотя бы 30 лет, как у Есенина. Тогда новый Пушкин родился в 2005-30=1975 году. Такие гении, как Пушкин, очень рано заявляют. Значит, мы должны уже услышать о новом Пушкине. (…) Самая известная из молодых поэтов Ника Георгиевна Турбина. Родилась в декабре 1974 года, т.е. как раз подходит под наш "минимум". Ника уже выпустила два сборника стихов. Может быть, Ника и переживет 2005 год - может Бог даст ей и 40 лет и даже больше (прожил ведь Блок до 41 года). … судьба Ники Турбиной предопределена. КОНЕЦ ЕЁ ЗАПРОГРАММИРОВАН. (Виртуальный сервер Дмитрия Галковского).
Бизяев утверждает, что новым Пушкиным должна стать женщина и ссылается на «нашего современного самого крупного поэта пророка» Юрия Поликарповича Кузнецова. (Лет десять назад он сказал, что "НОВЫМ ПУШКИНЫМ БУДЕТ ЖЕНЩИНА". )
Бред какой-то: конец ее запрограммирован. Какие-то формулы, странные рассуждения о пророках (да что вы привязались раз поэт, так значит – пророк! Да не хотела она быть пророком, страшно и тяжко это!). Вот и измерили алгеброй гармонию. И в точку.

Изглеждало, че приказката ще продължава вечно. Но краят й идва толкова внезапно, както и началото. Нямало вече нови възходи. ...Строфите, предизвиквали трепет в света, изчезнали. А ако се появявали нови - вече не били толкова гениални. Пък и били ли са гениални тези продиктувани от някого строфи, толкова малко приличащи на детски?
При това идват други времена, когато народът се интересува повече от цените на водката и салама, отколкото от успехите на младите таланти. В семейството на Турбини настъпват промени - майка й се жени и ражда второ дете. Израстващата Ника не намира общ език с новтоо си семейство, бунтува се. Реже си вените, пие сънотворни...
Тя вече не разбирала как да живее. Как и защо, след като всички етапи от пътя на нормалния поет - славата, аплодиращите зали, автографи върху кориците на собствените книжки, международните премии - всичко е минало? Просто бродела като сомнамбул, мърморейки никому ненужни рими.
И за да придобие някаква устойчивост в живота на възрастните Ника се решава на отчаяна крачка - ненавършила 16 години, се жени за 76-годишния синьор Джовани, професор психолог, собственик на клиника в Лозана, и заминава за Швейцария. Според едни версии мъжът й бил много мил човек, отдавнашен поклонник на поезията й, според други - едва ли не маниак, “жестоко ревниво старче”. В неговата швейцарска вила тя прекарала само година и избягала - не могла да живее в друга страна...