С гибелта на Ника е свързана почти криминална история. В справката за смъртта на Турбина в графата “причина за смъртта” стои черта, а в медицинското заключение е казано, че смъртта е настъпила в резултат на травма, и дописано на ръка: “падане от 5 етаж, мястото и обстоятелствата на травмата са неизвестни”. Сметнали са, че е самоубийство. Пък и кому е нужно разследване на факти около гибелта на луда алкохоличка? Нали именно така е изглеждала Ника на съседите и случайните й компаньони. Тялото на загиналата поетеса било отнесено в моргата на болн. “Склифосовски”, където е престояло няколко дни... без да бъде потърсено и след това кремирано. Даже единствената приятелка на Ника - Алена Галич, научава за трагедията на 8-ия ден: “В началото на май се местех в друго жилище. Освен това Саша Миронов, съжителят на Ника криел смъртта й от всички. Доколкото знам, той просто пиеше непрекъснато и нямаше време да се занимава с погребението й.” С. Миронов е бивш участник във войната в Афганистан, в миналото талантлив актьор, но вече... “безволев човек и тих алкохолик”.
Така се получило, че да изпратят Турбина в последния й път дошли само Альона Галич със сина си, Саша Миронов и още няколко съмнителни личности с вид на бездомници. Никой дори не й донесъл цветя. Родителите й в това време били в Ялта и не могли да дойдат поради липса на средства - нямали “някакви си” 600 долара за билет.
Подробности от погребението си спомня Альона: “Саша ни изпрати от моргата, като каза, че не трябва никъде на носим ковчега и уж ще я кремират направо в болницата. И той, и приятелчетата му си тръгнаха с нас - те отиваха някъде да пият. Даже не съобразих, че ни лъже и че при моргата няма никакъв крематориум...”
Световноизвестната поетеса щяла да бъде погребана като бездомна, ако не била Альона Галич, която посещавала литературните съюзи, ходатайствала пред московското правителство, да погребат Ника на Ваганковското гробище - последния пристан на много големи поети. Роднините й искали да вземат урната с праха на Ника вкъщи и да я погребат в Ялта редом до гроба на дядо й. Не им разрешили дори да се простят с Ника - урната престояла последната нощ у чужди хора.
А “чичо Женя”? На въпрос на “Комс. правда” какво мисли за тази трагедия, Евгений Евтушенко учудено вдигнал вежди: “Да, ужасна вест... Как стана всичко това?”
Поетът предпочел да се измъкне с общи фрази: “Беше талантливо момиче, имаше нещо необикновено в него. Аз всъщност помагах на Ника да издаде своята първа стихосбирка тук, в Русия, а после в Италия, Англия. Смятам, че на човек трябва да се помага в два случая - когато прави първата си крачка в самостоятелния живот, и когато се опитва да стане след първото препъване. С Ника са свързани много мои спомени. Всякакви. Но засега е рано да се говори за това. Болезнено е.”

Уви, за втори път чичо Женя така и не се притекъл на помощ.
40 дни след трагичната й гибел - на 25 юни Ника е погребана на Ваганковското гробище.
Но и в смъртта й има много загадки...
Альона Галич смята всичко, свързано със смъртта на Ника за “пълен абсурд”... Има много свидетелски показания. Една от съседките разказва: “Чух викове и погледнах през прозореца. Срещу къщата стояха двама мъже и показваха нагоре. На корниза на петия етаж, с вкопчени ръце висеше момиче. Тя викаше “Саша, ще падна! Помогни ми! Ще се изпусна!” Аз веднага позвъних на Бърза помощ, а когато изтичах на улицата, момичето вече беше на земята. Ударът беше толкова силен, че дънките й се бяха разпрали. Когато дойде линейката, тя беше още жива. Лекарите се опитаха да й поставят в гърлото тръбичка на дихателен апарат, но тя със слабо движение на ръката я отклони от устата си....”
Когато дошла милицията, никой не отворил вратата на апартамента. Искали да разбият желязната врата. След това един съсед забелязал отворения прозорец на втория етаж на входа. Като че ли някой все пак е бил в апартамента и е успял да избяга преди идването на милицията: този неизвестен се измъкнал през прозореца в задния двор. Била ли е убита Ника?