...Това е цялата история. Отсечка, дълга 27 години, в която има всичко - и стремителни полети, и болезнени падения, слава и забвение, любов на околните /понякога граничеща с идолопоклонничество/ и самота, поетично вдъхновение и алкохолно бълнуване. Алчните за евтини сензации интернет издания и таблоиди няколко дни предъвквали факта на гибелта на поетесата, а после всички забравили за нея. Действително ли всички?
Две тънки стихосбирки, чанта с листове, оставена на пода в московския апартамент, и откъслечни, често противоречиви спомени - това е всичко, което останало от детето-чудо, от малкото момиченце с огромни очи, пълни с недетска тъга.
Кой знае, ако не бяха обявили Ника в ранната й младост пред целия свят за гениална, а бяха обяснили, че талантът е само основа и ще й се наложи да строи зданието на собствената си Личност /не задължително на велик Поет/ с цената на неимоверни усилия, то може би от нея би израснала действително ярка, неординарна, макар и не толкова известна личност.
“Има някаква мистика в съдбата на почти всички руски поети. Почти всички те са бездомни души, често алкохолици, наркомани, психически ненормални и напълно неприспособени към реалния живот хора. И като закономерност - умират млади, за да се превърнат в легенда. Като че ли всичко това е разплата за божия дар. Като падащи звезди те проблясват на небосклона и оставят в сърцата ни своята светлина...” Това са думи от един от форумите по повод Ника и поезията й.



Однажды в снег
К нам пришел человек,
Он был похож на стихи.
Нас было четверо,
Нам было весело.
Был жареный гусь
И не пришедшая
Еще ко мне елка.
А он был одинок,
Потому что был
Похож на стихи.

(Веднъж в снега
при нас дойде човек,
той приличаше на стих.
Бяхме четирима,
беше ни весело.
Имахме печена гъска
и непристигнала все още
при мен елха.
А той беше самотен,
защото
приличаше на стих.)


...А всъщност тя, както и всички ние /с редки изключения/ просто през целия си живот е търсела път - към светлината, към хората, свой път в живота. Не е нужно да си задаваме въпроса “Кой е виновен?” Каква е била - литературен феномен? Ярка личност? Или просто “незаконна комета”, както са я наричали журналистите. Ярка дръзка звездичка, нахлула неканена в нашия свят. Само че не можа да освети и да стопли нашата студена и често зла действителност със своята поезия. Следователно не можа да изпълни своето предназначение на Поет. А може и просто да не е имала време: крехката ранима душа се натъкнала на стоманените игли на хорското равнодушие и злоба....


Ничто не сходит с рук.
Ни ломкий, жесткий звук -
ведь ложь опасна эхом.
Ни жажда до деньги,
ни быстрые шаги,
чреватые успехом.
Ничто не сходит с рук.
Ни позабытый друг,
с которым неудобно,
ни кроха муравей,
подошвою твоей
раздавленный беззлобно.
Таков порочный круг.
Ничто не сходит с рук.
Но даже если сходит -
ничто не задарма,
и человек с ума
сам незаметно сходит.

/Нищо не остава безнаказано,
нито резкият, режещ звук -
на лъжата опасното ехо.
Нито жаждата за пари,
нито бързите крачки,
с които се стремиш към успеха.
Нито забравеният приятел,
с когото се чувстваш неудобно,
нито дребната мравчица,
която си стъпкал
с подметка беззлобно.
Такъв е порочният кръг,
нищо не остава безнаказано -
и даже ако остане,
нищо не минава напразно -
и самият ти тогава
незабелязано полудяваш.../


Един от отзивите от участник във форум:

“Вече живяла много дълго, разбрах едно - животът на човек не е нито лош, нито добър, нито успешен, нито неуспешен - той минава и преминава, както трябва да премине за този човек. Някой е воин, друг - жертва, трети - съзерцател, а четвърти - щастливец.

Най-лошият е Този, който носи зло.
А всичко останало са просто животи, които са ни дадени.”