На мен много ми звучи познато това, което тя пише. Мислила съм точно в тези посоки, че децата всъщност могат и да разберат с разума си, но сърцето никога няма да приеме това, даже като са големи хора, пак разбират и приемат, но в сърцето си не прощава детската травма от загубата на мама и тате в брак.
Мислила съм именно, че на бащата биха простили отнемането на мачиното внимание, или на майката за бащата, но не и на вторите им мъже или жени. Живеенето с чужд човек, колкото и да им е приятен, и да внимава, да им се слага и да ги ухажва, не е приемано на тази възраст.
В нашия случай мъжа ми помага активно в ежедневните неща по децата, колите, къщата и т.н., като специално със сина ми много се харесват и се търсят (абсолютна, ала много щастлива за мен случайност), естествено като възрастен приятел и близък, но с щерката си има равност, напрежение, и съревнование за моето внимание и време. Не знам обаче, ако имаха избор дали да живеем сами въпреки битовите трудности, или с мъжа ми, какъв би бил истинския неприкрит избор..
Наистина какъв е популярния случай?Редактирано от Poбинятa Изaypa на 22.12.08 12:21.
|