Преживях нещо подобно преди години. Вече сме абитуриенти. Смяна на жилище и преместване, но от едно централно в друго централно училище, по негово желание, макар че разстоянията не бяха големи. Явно класът беше вече на групички, а на новия ученик обърна внимание само най-големия калпазанин, толериран от учителите заради родителите си. И резултатът беше смайващ - ниски оценки, отсъствия, но никой не беше благоволил да ни уведоми навреме. Никаква загриженост на учителите, само оплакване при свършен факт. От наша страна направихме всичко възможно, но без резултат. Затова си взех детето и вторият срок на седми клас - обратно в старото училище. Всичко се подреди само за няколко месеца, като ги нямаше старите дразнители. И успехът се оправи, и си ходеше редовно. В края на учебната година си взех неплатен отпуск и го хванах здраво да се подготви за кандидатстването. Приеха го по първо желание още на първото класиране в"елитна гимназия"/мразя този термин/. Тази година ще се повтори упражнението за кандидатстването. Та моят подход освен разговорите и разясняването на ситуацията не е включвал нито наказания, нито заплахи. Само с добро и с огромно търпение. Не те съветвам да го водиш на психолози - мисля че това в този момент само ще акцентира вниманието му към проблема. Ти си му майка и най-добре ще го разбереш. Просто говорете, прекарвайте повече време заедно, ако можеш помагай по предметите, но без да се натрапваш. Просто възрастта е такава, а и някои деца нямат такова чувство за отговорност като други, просто израстват като личности по-бавно. Но това не означава, че са по-глупави или нещо подобно. Те просто са деца, с различни възможности и особености, но с почти еднакви потребности - и най-голямата им потребност е от родителска любов и подкрепа. Желая ти търпение и успех! Обичай детето си и не се страхувай да му го показваш непрекъснато!
|