Почти си улучила поколението. На 17 съм и имам подобен като на сина ти проблем - разделени родители.
В общи линии това, което ме наранява е следното: Считам, че за всеки човек семейството е най-голямата ценност. Когато то се разпадне пред очите на човека, той става тъжен. В един такъв момент има нужда от подкрепа, за да преодолее загубата и да се научи да живее с нея. Има нужда дори да седнеш с човека, да го прегърнеш, да поплачете, а какво всъщност излиза? Майка ти си гледа кефа, хванала новото си гадже и го носи у вас. УЖАС!!! Излиза, че семейството, което ти си обичал никога не е значело много за майка ти, понеже видиш ли, доста бързо се е справила със загубата и особено не й дреме. Потъпкана е ценността на семейството и близостта между хората. Лично аз бих се разсърдила и на майка ми, и на баща ми ако скоро след раздялата си хванат ново гадже именно заради това - потъпкали са нещо едва ли не свещено ... или поне е било такова преди време. Няма да се учудя дори, ако синът ти го приема като изневяра, защото той ментално съзнава, че родителите му са разведени, ала не може да го приеме в сърцето си. Да, именно за внимание става въпрос и определено дефицита на внимание би бил простен, ако беше насочен към бащата. За него новият мъж е чужд човек, който се навира по долен и мръсен начин в неговото семейство, замествайки единия от най-близките му хора - единия му родител. Той е готов да дели с баща си вниманието, защото го обича, ала не и с чужд човек. Той определено не го харесва и трудно би се научил да живее с него. Много си прецакала сина си. Това, че даден човек е мъж на майката не го прави баща на детето. Синът ти е прекарал целия си живот с баща си, връзката им е близка ... в духовен и материален аспект и никой не може да го замести. Самата мисъл, че според теб някой може да го направи ... дефакто друг мъж (който ти си избарала за свой съпруг и глава на семейството) носи болка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите