Точно !!!
Ако почасовия бой със сопата не действа на псето то спри му храната. После му спри и водата. Накрая почвай да му скубеш козината, да му режеш части от тялото докато не умре ... или не се оправи.
Детето няма нужда от допълнителен тормоз. Няма смисъл да се стресира за да "се оправи". След като то е в шок защо трябва да бъде допълнително депресирано и стресирано. Като сме болни от грип ходим ли голи и боси по снега за да оздравеем по бързо ?
Обществото в момента не предразполага към "правилно" развитие. Това, че детето тормозено психически ще започне да учи няма да го изгради като един психически и душевно здрав човек.
Нагледал съм се на изтормозени от тъпи родители деца. В повечето случаи родителя има нужда от психолог а не детето. Използват децата си за отдушник на своите проблеми.
Ако детето има проблем - решете го заедно. Най трудната част е разбирането на проблема от родителя. Да вникне в света на детето. Да разбере какво става в главата му и в обществото в което детето живее.
Ценностната система на децата е под всякаква критика както и начина им на общуване. То е "ново", "модерно" но и осакатено. Ако детето няма здрав дом то няма алтернатива и е принудено да приеме модела на "безценностно общество" в което чалгата, алкохола и секса са единственните смисленни неща. Консуматорско общество.
Тенденциите показват, че рано или късно човек зажаднява за знания и ако не си ги набави в средното училище, то той ги наваксва във вишето. Сега първият тласък от консуматорско поколение което 10-11-12 клас изобщо не се вяскаше в училище не изпуска лекция или упражнение в университета. По наше време беше обратното. 100% посещаемост на средното образование и минимално задължителното във вишето.
Знанията не са критерии за реализацията на един човек.
Изаура - радвам се, че си взела проблема присърце и търсиш всякакъв начин да го решиш. Ще те посъветвам да се опиташ да опознаеш детето си и неговото поколение. То не се вписва много в "старите" разбирания за общество и начин на общуване. Още повече ако живеете в София - нещата са доста по трудни.
Разбери, че детето няма да проговори на "твоят" език колкото и да го тормозиш. Трябва ти да разбереш неговият. Това, че "думите му" на твоят език не значат нищо - не значи, че то не иска да ти каже нещо. Децата са чисти и невинни колкото и да им се придават определения. Всяка една грешка е грешка на родителя. Само и единственно. Не можем да обвиняваме никой друг. Нито училището, нито приятелите, нито средата нито самото дете.
Прочети малко книжки за възпитание на деца. Сигурен съм, че ще ти помогнат да разбереш детето си.
И запомни, че най страшното за едно дете е родители които си мислят, че знаят всички отговори и винаги са прави.