Представям си училище полезно за по-нататъшния им практически живот. Училище, което не ги затрива като личности, а което се възползва от даденостите на всяко едно дете за целите на обучението. Което означава гъвкавост, днес тя липсва изцяло. Мечтая си за училище, в което липсват всички видове наказания, защото успява да мотивира децата и да ги накара да търсят сами отговорите на различни въпроси. Това означава промяна на програма и учебно съдържание в посока облекчаването им от излишни информации. С идеята, че ако някой се интересува от дадена наука, в днешно време може сам да намери необходимото за разширяване на знанията си. Методът на преподаване, мисля си, трябва да бъде симулацията на реални ситуации. Сложното е, че предварително не се знае накъде ще тръгне часът и значи преподавателят трябва да е на доста високо ниво, достатъчно комбинативен и креативен. Тоест не на варианта - за днес съм подготвил еди какво си и не излизам от тази рамка. Проблем - подготовката на преподавателите. В програмата трябва да е заложен необходимият минимум /но реалният/, а докъде ще се разшири зависи от интереса и хода на часа. Друг проблем - нужни са много усилия за антиципирането на хода на урока, не става само на база импровизация, а осмисляне и обмисляне, както и дарба да се канализира неусетно и незабележимо. Не говоря и за материалите, които освен фантазия, желание за работа и време, изискват и средства. Симулацията е отворена игрова ситуация и се насочва в непредсказуема посока и именно това я прави и интересна, и трудна за практикуване. Плюсовете и са, че се създава естествена необходимост от определени знания, които се усвояват по-лесно без принудата на урока тип лекция /каквито са повечето уроци в днешното училище/, а и конкретните ситуации, в които тези знания се усвояват, ги правят по-трайни, поради връзките, които се създават по време на работа. Но, както вече споменах по-горе, за подобен подход се изискват неимоверни предварителни усилия от страна на преподавателя, чиято роля е помощна и донякъде скрита в рамките на часа. На преден план са учениците, техните интереси и потребности.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.