Принципно си права, освен в това, че на 10 години някой осъзнава ясно и докрай своята сексуалност. И тая история с "любовта" е по-скоро защитна реакция и е провокирана от общата тайна за нещо нередно,която имат двамата. Ако не бяха неприятните неща в училище, момчето едва ли щеше да стигне в споделянето си до такива подробности, които да ужасят майката. Колко от нас знаят точно какво са вършили децата им и понеже не знаем, изобщо не ни идват на ум подобни неща. Ами ако твоето бивше гадже навремето беше споделило това с родителите си, те сигурно също щяха да развият психоза на тая тема и да го изкарат неизвестно какъв, а ти сама виждаш, че няма отклонения от нормата.
Това, че не се разбира с баща си изобщо нищо не означава по отношение на третирания въпрос - причините могат да бъдат най-разнообразни и твърде различни от тази - пред очите ми са поне пет такива случая в близки семейства, но никъде не става дума за това. Тъй че това не е показателно и не може да се обясни със сексуалното самоопределяне. Сякаш бащите искат да видят едно по-грубо мъжкарско поведение у синовете си и ако детето е от по-кротките, се дразнят подсъзнателно, било от това, че не е спортен тип, било, че не е достатъчно агресивно, пробивно и оправно както се счита, че трябва да бъде един "истински мъж", а в случая бащата е явно по-първичен и семпъл човек и при него тази представа трудно би могла да бъде променена. Той би приел по-лесно синът му да бъде "отрицателният герой" в училище, защото по-лесно ще си го обясни, отколкото отличник, но "смотан" ,чувствителен и лесно раним, което не е мъжко поведение, според неговите /а и преобладаващите обществени норми, все още/. Просто детето не отговаря на неговите очаквания и разбирания за син, от което той е разочарован в известен смисъл.
"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/
|