Замислих се ако горкото момче чете тука какво ще види.Да оставим настрана Италия и компютърчето....
Това че ние самите нямаме доверие на връстниците му, какво остава за него.На 14 години един то приятелите му го изнудва, останалите са го зарязали, цялото училище му се подиграва заради това че е нормално любопитно дете и е искал да разбере що е ласка.За какъв хомосексуализъм става дума на тази възраст... Нима няма някой който като дете не се е чувствал толкова объркан и не е търсил отдушник?

Замислих се за факта,че аз изкарах подобно детство и тогава отчаяно търсех начин да се докажа в това детско общество.И последното което исках да повярвам е че ме мразят.
Но е така-децата вече силно мразят и силно обичат.Но все повече и повече мразят.И по малко обичат...какво да обичат?Да обичат другите деца?

Не знам... знам че нещата трудно се променят и можем само да наблюдаваме този факт.Но не ви ли става тъжно че децата ни могат да мразят някой до степен готови да му причинят физическа болка?

В конкретния случай-Бохем и Ани искам да им помогна с каквото мога.
Бохем- пиши ми на frysco@mail.bg

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите