Нямах много време да изчета всички мнения, може и с някого да се повторя. Моят син е на 12, пети клас, също отличник, не е от шумните и е миролюбив по природа. Аз съм самотна майка и най-доброто, което постигнах и за двамата, е , че със сина ми сме страхотни приятели. Доверяваме си абсолютно всичко, излизаме - на пица, на Макдоналдс, на интернет, независимо, че в къщи имам добра машина. Преди 3 години имаше проблем с едно дете в класа, нападаше го и го биеше, а моят не можеше да се защити. Записах го на айкидо, нещата се промениха само за месец, боят престана, детето ми придоби самочувствие. Какво мога да ти кажа - говори си много с него, покажи му,че той ти е опората, докато баща му го няма, дръж се с него като с равен, в никакъв случай поведение от типа "Що така бе, сине". разговори, разходки, кино, каквото ти хрумне, без да му се натрапваш. Ако класната му е свестен човк, говори с нея, но в никакъв случай не му споделяй тайните под каквато и форма, дори и най-невинен намек. Училищният психолог е абсолютно нежелателнен вариант, първо, за да е училищен, не става за друго, второ, най-често е или някоя жадна за клюки лелка, или завеян мухльо. Да ме прощават училищните психолози, говоря ти от позицията на бивш преподавател в техникум и на майка, опитала услугите на въпросния в училището на сина ми.
Смяна на училището е вариант, но краен - и на мене ми е минавал през ума. На сина ми това му предстои, или математическа паралелка, или извън БГ, въпреки че той проблеми в класа засега няма.
По всички възможни начини го отклони от идеята за врачка, това е адски вредно за него от биоенергиен аспект. Отделяй му цялото си възможно време и внимание и разговаряйте, това е най-важното! Не му показвай, че си сломена от тревога, мобилизирай се и търсете решения на проблемите му. Сама знаеш, че имемнно мъжете са ориентирани към такъв вид поведение, търсене на изход от проблема. Момчетата по принцип не обичат да споделят, твоят е и по-голям и по-осъзнат сексуално, у него е започнал и проесът по отхвърляне на родителското влияние, но това не значи,че всичко е загубено.
И аз се присъединявам към съвета да му купиш компютър, наличието на компютър с интернет неусетно ще повлияе и на самочувствието му. Но гледай да не прекалява и там, защото рискува да се превърне в съвършен интроверт.
Говори си с него за всичко, дори и за сексуалните му проблеми, след като явно той не се разбира с баща си и не би споделил с него, кажи му, че когато баща му го няма, е съвсем нормално да сподели с тебе.
Внимавай и с манията му към религията... Тя е добра и възпитателна в умерени дози, прекалена, само ще му навреди.
Какво още да ти кажа... никой не е застрахован от подобни проблеми, засега аз се радвам на едно умно и обичливо дете с добро здраве и самочувствие, което наистина е най-добрият ми приятел и най-голямата ми подкрепа, но след 2 години... кой знае.
Кураж и търпение ти пожелавам и не се отчайвай, а се стегни и действувай

That's the life, baby - words are taken by the wind