Благодаря много на всички ви. Вече изтормозих племенника ми тука. Цял ден не мърдам от компютъра за да следя отговорите ви. Племенника ми и той като прочете съветите ви и веднага вика "Лельо, прави са хорат купи компютър, аз ще ти дам парите". На него всичко съм му разказала щото знам че мога да му имам доверие. Що се отнася до мъжа ми, много трудно ще е да прекарват повече време заедно. Работата на мъжа ми е свързана с ходене на вънка встуд в пек по строителни обекти, а сина тези неща не го влечат. Пък дори сина да искаше пак не може да ходи с баща си, щото отгоре на всичкото е и болнав. Натрупали сме вече маса отсъствия в училище. Директора искаше да да се явява на изпите по предметите, но учителите тук помогнаха та някак се оправихме. За ново училище не знам. Тук всички учители вече го познават и уважават. А новото място ще трябва да се доказва пред нови хора. Иначе говорих с майката на момчето, дето му говори че не сме му родители с баща му, че е грешник и др. такива. А тя ми отговори "Еми като вашия син има лабилна психика, има лудници за тая работа. Не ме тормозете." Викам му на сина да отида аз в училище и да се разправям, той вика че така само ще влоша нещата. Тъй че съм с вързани ръце отвсякъде.