Нямам основание , но ми се струва, че изобщо не може и дума да става в случая за хомосексуални наклонности. Говорим за деца на 10 години все пак. Деца, които подражават преди всичко, но с постепенното изграждане на ценностната система и под влияние на нормите в обществото, момчето започва да смята, че е извършило нещо много нередно и това го тормози. То започва да задълбочава тази тема, издига я в тайна на живота си и тъй като станалото е станало - започва да се капсулира в нея с оправданието за пред себе си, че е влюбено в приятелчето си. Всичко е объркано в главата му, то няма все още нужния житейски опит за да разплете само ситуацията. Към това се прибавя и фактът, че съучениците му го избягват и му се подиграват - "нормално" отношение към примерните и учещи деца, на всичкото отгоре не се знае и каква /и доколко е разпространена/ версията на въпросния приятел. С две думи детето е в изключително неприятна изолация и рекет, която променя характера му. Самият факт, че не иска да ходи на училище е много показателен, самото то бяга от тази среда защото не знае как да се справи. Прекрасно е, че се е доверило на майка си, но всяка грешна стъпка от нейна страна оттук нататък може да бъде фатална. Предложението да се смени училището е най-правилното, според мен. Нещо повече - колкото и да е трудно, може би е добре да се смени и жилището - да се отиде някъде, където никой не го познава и да се започне на чисто. Сигурна съм, че тогава нещата ще се оправят сами и то радикално. Защото на 14 години то е в кварталното училище, не е ясно дали и децата от квартала не са подочули някаква версия от приятелчето, с която то да се презастрахова предварително и която да хвърля цялата инициатива за случилото се върху момчето. А децата са жестоки в своето незнание. А ако никак не може да се премести цялото семейство, то поне момчето да отиде да живее при роднини. Когато излезе от този антураж и се почувства сигурно и спокойно, то самото ще намери начин да излезе от кризата.
А иначе много търпение и любов, никакви упреци за нищо, готовност за разговори, ако то самото ги поиска, деликатност, такт и съпричастност. Паниката никому не е помогнала да реши нещата, както и спонтанната негативна родителска реакция. За да бъде детето добре, невъзможни неща не трябва да има...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/