Точно това пропуснах да направя в предния си постинг - да изтъкна простотата и мелодичността на хубавите детски песнички. Благодаря за допълнението!
И една случка от снощи! Може би обяснява донякъде защо децата харесват тази музика! Прехвърляме каналите на телевизора с дъщерята и попадаме на един от чалгаджийските. Пееше Ивана. Включих на следващия, но детето каза "чакай, да чуеш припева на тази песен". Честно казано не си спомням текста, а само че беше някаква характерна простотия. "Е това харесва ли ти?" питам. "Не, бе, да видиш колко е тъп!" - "Добре, тогава, щом го знаеш, значи си го чувала?" - "Ами, какво да правя, тя (песента) ми се набива в главата и без да искам я запомням" - тази реплика, според мен е показателна. Не се ли случва същото и с детските песнички? Дори и с много от песните, например на Тони Димитрова - мелодични и разбираеми, от първо чуване се запомнят. Това е обяснението мисля аз. Не, че децата ни умират да слушат простотии, защото са неинтелигентни!