че те могат да доведат рано или късно само и единствено до лоши последици, като например това детето да продължи да си харесва забраненото нещо, предполага се дори повече да го харесва, но да го прави тайно. Оттук стигаме до лъжите. От това, че родителят не одобрява, но най-важното - че налага цензура на вуксовете на детето, се стига до отчуждение, секти, наркотици и т.н. Говоря доста общо и твърде пресилено, разбира се. Не че за тези, родители, които не забранява е много лесно да възпитават децата си, но забраната не е правилният начин, според мен.

Въпросът е, че родителят не може да бъде цензор. Представи си обратният вариант. Обръщам се, към феновете на класическата музика. Както вие намирате основание да забраните на децата си да слушат чалга, така и децата ви имат същото основание да забранят на вас да слушате класическа музика. Или нека да не са децата ви, ако някой друг ви забрани любимата музика, какво ще правите вие тогава?

Друг въпрос. Казвате, че сега забранявате само музиката. Сигурно ли е това? Защото подозирам, че ако утре възникне друг проблем, човек може лесно да се изкуши и да забрани още нещо. Просто да се забранява е начин на мислене и на поведение. Та ние родителите дори не можем да забраним на децата си да вземат наркотици! Искам да кажа, че може да си издаваме забрани, колкото си искаме, но детето ако реши, пак ще си се друса. Не е ли така? Затова си мисля, че забраната не струва нищо. Само където родителят олеква.