Да, най в началото за мен беше нещо като забавление (грубо казано) да слушам тези текстове. Просто се удивявах как един "поет" може да се вдъхнови и да напише песен за шкембето, за ципа, за колелото, за какво ли не беше. Много песни съм изслушвала само заради простотията. Какво да каже човек за "... и кебапчето лети, право в топлите страни". Пряко ли, преносно ли, как да се разбира това?

Е, остава утешението, че тези песни вече са почти забравени. Скоро ще изчезнат и другите еднодневки.