От самото начало съм напълно съгласна с теб!
Даже съм страшно изненадана да видя майка с толкова неегоистична и трезва преценка на ситуацията!

Проблемът на повечето родители е, че щом станат такива, мигоновено забравят, че някога са били деца и загубват възможността си да преценят ситуацията от гледната точка на децата си.
Наистина е напълно безсмислено да се забранява каквото и да е, защото детето расте и възможностите му за достъп до забраненоето нещо също растат. Ако дистанцията на детето от забраненото нещо се дължи само на самата забрана, то работата е спукана. Първо, дали детето ще спазва забраната зависи от авторитета на родителя - тогава той се превръща в дебнещ цербер, и което е по-лошото, отива от противниковата страна на барикадата в очите на детето. Второ, ако детето е оставено на съвестта си да прецени дали да спази забраната, то има възможността да кръшка, ако ниастина желае забраненото нещо. Родителят отново е враг, при това започва неприятната игра на котка и мишка, криене и т.н. Все отношения, които освен, че са най-разпространеният вид, са крайно нежалателни.
В действителност, дистанцията на детето от забраненото нещо не трябва да бъде самата забрана. Трябва то самото да вижда това ”нещо” като неприятно, да разбира защо трябва да го избягва и защо то е лошо за него.
Не подценявайте децата си и не ги мислете за неспособни на каквато и да било мисъл! С детето трябва да се разговаря, то трябва да разбира мотивите ти да искаш то да направи или да не прави нещо. От голословните забрани и заповеди то само се чувства унижено, особено пък в началото на пубертета, когато има особено силно желание да покаже на родителите си своите права и възможности.

Колкото до музиката, чудно ми е не виждате ли как се повтаря всичко! На нашето поколение се забраняваше слушането на метъл, на родителите ни са забранявали да слушат Бийтълс. Всеки е имал своите аргументи за своята музика, а родителите му са имали нужните аргументи против. Естествено, ние в течение на живота си сме поставени последователно и двете ситуации - и на жертва и на инициатор на забраната, и като че ли ни се струва, че винаги нашата позиция е правилната. Преди родителите ни не разбираха нищо и нямаха право да ни забранява това, което ни харесва, а сега децата ни нямат право да слушат тези бози, които ние не одобряваме!
Не мислите ли, че трябва да имате малко по-глобална гледна точка, все пак трябва да взимате решение не само за своя, а и за живота на детето си. В такъв случай е много наложително да можете да видите нещата през неговата гледна точка конкретно.

В случая с чалгата, не вярвам за някой да не е очевидно, че това е нещо много преходно за едно дете, особено ако е интелигентно. В началото на пубертета децата не мога да си позволят да са различни, защото тогава формират отношенията си в социалната група и тръгват по най-примитивния път. Ако едно дете е различно именно в този период и ако е подложено на подигравките на ”групата”, това може да повлияе много зле на самооценката му. След време то ще се научи да бъде себе си, да отстоява позицията си и т.н., но в началото винаги се тръгва по този път. Колкото повече неодобрение получава, толкова по-дълго ще стои в това начало и ще чака одобрението, вместо да започне да изгражда самостоятелността си.
Това всичкото го казах по повод факта, че много от децата започват да слушат чалга покрай съучениците си, въпреки, че родителите им не слушат такава. И това не означава, че детето ще си остане с тази чалга завинаги, нито, че има нещо лошо, че се води по общия акъл, но това вече го казах.

Просто забраните за такива неща, касаещи вкус за излишни. Детето има нужда от разбиране, евентуално от насока.

Ужасявам се от майки, които превъщат децата си в свои копия и ги заставят да правят всичко точно така, както те го намират за правилно, като при това простивопоставят авторитета си на желанието на детето да е ”като другите деца”.
Веднъж в автобуса видях една такава майка. Беше с наднормено тегло, много старомодни дрехи, стил осемдесетте - коприна с бухнали ръкави и странна кройка. Детето беше с абсолютно същата прическа като майката- пристегната назад дълга коса, с голяма шнола, каквато имаше баба ми навремето, същите комични дрехи, в много подобни цветове и разбира се - килограмите.Много мъчно ми стана за детето, защото със сигурност става честа жертва на подигравките на съучениците си, заради желанието на маминка да си отгледа ”клонинг”, който не се води по акъла на онези малки недораслячета, ами има сериозен вкус, достоен за жена над 50-те.
Абе трагедия просто...

Хайде стига толкова, че много се отплеснах и без това. Просто исках да кажа, че вкусът си е строго индивидуален и трябва да се уважава, а не да се стремиш да задушиш в зародиш всяка разлика, която виждаш между себе си и детето. То просто е отделен човек, нека да има право на избор! Ако харесва нещо ”неправилно”, дай му шанс само да разбере, че е такова и защо!

Времето е загуба...