Направо се изумих от този постинг. За чалгата горе-долу разбирам решението Ви да я забраните, за телевизионните канали - също - в края на краищата трябва да има контрол.
Но това с книгите направо ме уби!!! Значи Вие ще прецените интелектуалното развитие на вашата дъщеря - тя щяла била да си покаже... Аз се научих да чета на 4 години и само поради факта, че майка ми и баща ми бяха достатъчно умни да не ми правят ежемесечна презентация на книгите, които според тях стават за мен, а ме оставяха да бърникам с часове в огромната библиотека, съм натрупала такова огромно количество прочетена литература и то в различни възрасти. Четях всичко, което ми попаднеше - обожавам книгите.
Това с ограниченията е не просто смешно - то е опасно. Дори и да сте филолог или преподавател в Харвард по литература вие нямате никакво право да определяте степента на възприятие на литературата от вашето дете. Сигурно има причина книгите, които се преподават в цял свят в училищата да бъдат мразени от учениците. Английските деца мразят Дикенс, българските ученици ненавиждат Вазов и за това си има причина - някой определя кога тези произведения ще трябва да се предложат на вниманието на детето. Ужасно е когато и у дома е така. Литературата не може да увреди, разврати или деформира. Тя само може да обогати гледната точка на един човек. не мисля, че някой е станал фашист от прочитането на "Моята борба".
Едни от най-хубавите моменти от детството са тези, в които сам откриваш мистерията на книгите докато родителите си пият кафето в кухнята. В това има сладост, която не се забравя никога.
Вместо да забранявате това или онова подобре се постарайте детето Ви да Ви вижда винаги с книга в ръка докато почивате. Моята майка четеше в градския тренсорт, докато обядваше или докато чакаше за среща - ВИНАГИ!
А това с цензурата е адски смешно. Той и Азис е адски смешен и когато детето Ви го разбере Вие ще сте постигнала някакъв успех. А относно сарказма - да си саркастичен е най-сигурния начин да отблъснете едно дете колкото голямо и да е то. Знам, че децата понасят всичко от родителите си, но присмеха - никога.