След месец практика да споделя.
..... ъъъъъъ ми то не знам какво да кажа лудееш там, откачаш и се наблюдаваш. Да наистина понякога става страшничко - по принцип подържам мнението на L.L. , че това е метод за по-застинали хора, не толкова за диви балкански субекти като мен, но и не бива да премълчавам, че благодарение на ДМ видях доста боклук в и около себе си.
Но някак си малко по малко, втория етап нещо взе да ми се губи - твърде уравновесен оставам, но за сметка пък на третия, където такива скоци взех да правя, че чак ми е кеф. Ма сал не мога да си обясна все още как я правите тази медитация в такава гъста населеност - при скоците стая с размери 220см. х 400см. пак ми иде тясна, скачам, скачам и току се лепна я на стената, я на касата на вратата.
За четвъртия етап странно, но доста ми помогна с мнението си Миро - да ви кажа от една страна правете без да питате много, че поне при мен по време на практиката все ми идват на ума разни съвети от темите, но от друга ето на, рече ми човека пий вода, като искаш и още не следващия ден не изпитвах нито жажда, нито неразположение в стомаха, а заклевам се, чак ми се повдигаше баси. Та гледах да съм женчо, ма нещо не проработи къ требе - по мое виждане и опит, си ставаш баш дечко т.е. простееш без смисъл и само се кефиш.
Но заряд голям - страшна работа, аз е това най-много ме учудва. Хем че работата ми е физически труд, направо спрях да се умарям, а не правя нищо по-различно в ежедневието си освен добавянето на ДМ.
Отначало ме привличаше в ДМ втория етап - първия с дишането така и не го усвоих, и допускам че заради това нещо не ми лепна баш ДМ.
С времето втория взе да се губи - и взех да се увличам по третия, това със скоците като те лепне веднъж, верно е голяма зарибявка.
Но тръпката е в 4-я етап - е там стоиш, като пукал и ....... за него етап (освен за цялата практика) силно ми подействаха съветите на Ошо, които ще цитирам дословно, чел съм ги и друг път, но след около десетдневно практикуване думите му придобиха някак си по-друг смисъл, може да помогнат на бъдещи практици:
"Това е медитация, в която трябва непрекъснато да бъдете НАЩРЕК (точно тази дума, на мен ми повлия по-различно), съзнателни, осъзнати, каквото и да правите. Останете свидетели, не се забравяйте. Наблюдавайте какво става, сякаш сте зрители, сякаш всичко се случва на някой друг, сякаш всичко става с тялото и съзнанието само е центрирано, и наблюдава. Това свидетелстване трябва да продължи по време и на трите фази. И когато всичко спре и в четвъртата фаза сте станали напълно неактивни, замръзнали, тогава тази будност ще достигне върха си. "
Е при мен не стигна връх, но поне усещаш лудоста си - а е всеки път, конкретно 4-и етап го изкарвах различно.
Накрая се увличах най-много по пети етап - това танцуване, ба това голяма работа, не съм и подозирал какъв скрит талант съм . То не, че точно танцувам, ма някакви движения ми идат ...... а е кеф е голям.
Естествено 6-я етап - ако има нещо, заради което всеки път почвах практиката с НЕТЪРПЕНИЕ , това е състоянието след нея. Уви с времето, това изпадане ставаше все по-слабо, по-вяло, но само за да опитате макар и за непостоянно тази безмълвност, си струва поне да пробвате ДМ.
п.п. относно времето - понеже си правих и малко собствено измислени експерименти. Пробвах рано сутрин, около обед, късен следобяд и два пъти около м/у 19-20 часа. Не искам да се наемам със съвет по кое време е най-добре и по принцип се учудвам, защо Ошо е настоявал за ранно сутринно практикуване, защото след обед влиза и то много яко, издивяваш по уникален начин - мисълта ми е, че поне в стриктното придържане на това правило, не съм много убеден, не знам може и от мен да е, защото сутрин съм доста разсеян, ако ви кажа, че на няколко пъти се случваше да се събудя в 4-и етап, защото аха и да падна, сигурно нема да ми повярвате, но аз лично сутрин след ставане първите няколко часа съм жив буда и не ме улавя нищо.
п.п.2 ала божкееее - това хората или айде аз, наистина сме луди бе баси, аз чак ме плаши тази медитация и се чудим после, що хората около нас изперкват, ми че то ние сме си изперкали, въпрос на време и натрупване е, да се прояви тежката форма на лудоста, и психопатията. цъ цъ цъ па аз си мислех, че съм непоклатим психически.
|