|
Нямаш сили за 4ия и 5ия етап?
Нека разкажа по-подробно за това, може и други хора да срещнат този проблем, а и искам съвет от теб.
Проблема със силите е всъщност със стомаха - от няколко дена нещо не изпитвам глад, а пък от силовите тренировки едно време, ми е останало като принцип, да ям като съм гладен, няма режими, няма диети, ако няма глад не ям. Та няколко дена - така да се каже, изпосталях.
Медитацията я правя рано сутрин, почти веднага след ставане - пробвах с малко хапване, не е добре, пробвах без никакво пак не е добре. Като стигна 4-я етап и изведнъж хем огладнявам, хем ожаднявам - това се стига до степен припадък, не съм пробвал, но ако си отворя очите ще ми причернее.
На 14-и, като писах предния си пост, реших вечерта преди да легна, да си подложа хубаво - а и през ноща, се постарах да се поизтощя та огладнях и замезих преди сън ..... правих си разни неща, не искам да ги споделям на всеослушание, но включително и един релакс, който не знам медитация ли е или просто релакс, но ми действа яката. Та след това, веднага в леглото и как спах - ей бога ми, както съм си подгънал възглавницата, както съм се завил, така се събудих ... гаранция !!!
Та на 15-и - нямах абсолютно никакъв помен от напрежение в стомаха и ...... ей човек, някои от нещата които ми казваш преди това съм ги направил или мислил, както примерно с влизането във втори етап чрез "контакта", така ми се случи на 13-и. Та точно, че преди да си легна си бях мислил - по дяволите в казармата имам близо 100 наряда, а и по принцип в казармата все прав стоиш, редовно и проблеми не съм имал никакви с това, някои припадаха на клетвата (че беше адската жега), други проблеми с краката, аз нищо. И се зарекох - бахса в женчото, гледам на клиповете жени стоят прави, аз не мога. Та на 15-и си изкарах целия 4-и етап прав (на 14-и пак без малко) - умориха ми се ръцете, та по някое време ги приближих към тялото със свити лакти .... основно гледам в 3-и и 4-и етап да държа пръстите нагоре (по твой съвет), макар че в 4-и не знам защо палеца и показалеца изпънати, но другите три лего сгънати (все едно правиш знак, че стреляш), та трябва да им изкомандвам на тези пръсти да се изправят.
Както и да е - въпроса е, че нямах никакви грижи със стомаха, прилошавания или каквито и да е било мъки. Но се получи друго - като почна музиката на 5-и етап, като рекох да мръдна и краката ми, особено в областа на бедрата + кръста, бяха станали на камък - схванати не мога да мръдна, чак се разтривах, едвам направих крачка и седнах. Всичко ток иначе, тяло, настроение ... е най-важното умът и мислите, си навлизаха уви - но като свърши музиката, като се изправих, божееее гърдите ми, болят ама много, това па от какво изобщо не знам. Сигурен съм, че преди това не съм имал каквито и да е било напрежения или неудобства там - а болят, баш болка. По-късно премина - и в краката, и в кръста, всичко премина, но .... не знам.
Та рекох си край разбрах проблемите със стомаха, просто вечер преди лягане да замезя малко. Но вчера по принцип реших малко да се оставя на навика - в смисъл тези дни, наистина не знам къде съм. И вчера като се почна едно ядене - цял ден съм се хранил почти нон стоп, толкова нещо излапах и все гладен. Ям след макс 2-3 часа пак глад - много нещо омаах честно. И вечерта дори, преди да излезя пак се нахраних - след половин час излязох до заведението да ми е макс 20-25 минути (малко по-бавно ходя, нещо ми липсва засилката) - та в заведението да съм откарал не повече от час, отиваме в друго и изведнъж пак като огладнях, ма чак не съм на себе си, за такъв глад говоря - става изведнъж. Та сервитьорката ми донесе сандвичи от съседно заведение - като ги видях и скочих да я целувам от кеф она се шашна, па никога не съм я виждал. Два сандвича, ма как ги изядох хахаххахахахха ям и се празня едновременно, чак въздух едвам си е поемам - компанията ме гледа и се чуди какво става ...... цяла вечер ми викат, че спя ..... а е малко странни неща/ усещания се случват, но да не разказвам сега и за това, но ха .... наистина странно.
Как да е - изядох двата сандвича със свръх бързата скорост около 20 минути голямо ядене, голяма наслада. После у дома пак си правих сандвич и откъртих.
Ставам днес, почнах си пак медитацията - стигнах 4-и етап, добре няма проблеми и след около 10-ина минути (определени по усет) така ме сряза пак изведнъж, лелееее ей мамка му, какво е това не знам, ама каква жажда ужас абсолютен, гърло, нос, уста, гърдите ми, стомаха, всичко вътре се едно суховей, а ма чак залепвам, няма слюнка, няма нищо, в главата ме удря чак. Не издържах и пак легнах - но този път наистина огрооооомна жажда, знаех че само една глътка вода да ударя, не две, само една и ще ми стане по-добре. Като мина всичко - почти веднага ... че то малко в транс ми е всичко и докато стъпя, та отидох и с първата глътка вода буквално възкръснах.
Всеки път след края изпивам - първия половин буркан (с чаши просто няма смисъл) почти на екс и с екстатична наслада, останалото количество заминава в следващите не повече от 10 минути.
Много пот хвърлям, а днес се почна дори от първия етап - така здравата жегнах още в дишането, че в 2-я стадий влязох вече потен. А след края на всичко, особенно днес абсолютно цялата ми тениска беше вода, ма цялата нямаше никакво сухо място по нея.
Не знам какво да правя - а ..... ей не ми се повръща, пъзльо съм деба и мразя да повръщам, това най-много мразя от всичко.
Или този проблем се получава заради третия етап - макар, че днес доста по-добре стана скачането, но все пак няма нищо общо с това, което виждам на клиповете, като дърт дядо скачам ... с кривите крака голям сакател съм братче. Но днес най-добре се получи него етап от всичките опити до сега - в 4-ия поне 2-3 минути не може да ми се успокои дишането, дишам със всичко с ушите си дори.
И нали съм по дългите постове да кажа нещо за втората фаза - там става наистина лудница но със всеки следващ ден, изпадам т.е. случва се нещо, което ..... как да го обясна. Погледни това (не смигането, но не знам как друг яч да дам представа) .
Случва се един ...... оххх голям екстаз мамичката му, такова нещо ..... отлитам, аз споделих вече на vidiya ..... но първо че след този прилив, задъхвам се но от кеф не мога да поема въздух и после изчезва, и второ малко след това, се случва като на снимката. Виждам някак си в мрака, като хищник дебнещ в храстите, но не настроението за атака/ нападение, а самите очи, наблюдение каквото никога не съм имал, притихвам в наблюдение .... наблюдаващ ... ей не мога да го обясна пусто. И мога да остана в него, но като остана движенията пък изчезват, само някакво като дебнеща разходка (не търсеща разхода, не целева, но нагласа все едно дебнеш нещо, озърташ се). Обаче изчезва катарзиса, лудоста, действието - и днес реших да подебна малко повечко, но наистина притихвам и ... се чувствам блажен, направих 1-2 крачки подобно на тигър (това съм на пода, все още падам на пода, изобщо почвата под краката ми се губи в този етап, прав нямам задържане, дори от 2 към 3 стадий едвам наемам) , с друго не знам какво да го сравня, тигър в джунглата присъстващ във всяко едно движение, усет на всяка една фибра на тялото си и уж съм тигър, като ми падна да вия като вълк, майко, малей, това комшиите пак ще ме пишат луд усещам, ауча (аууууу) ма колкото мога към "пълната луна с усмихващия се буда", ма виене каквото дори като сме се превземали като лапетии не съм правил, вия на умирачка братче нема таа, нема онаа, козината ми настръхна баси воя, чак после се уплаших.
Мисълта ми е, че това усещане в тъмното с всеки следващ път, става все по-силно и дори бих добавил по-лесно достъпно, за целия етап изпадам така поне 5-6 пъти, но ми няма движението, чувствам огромна енергия, но в следващия момент, като взема да откача нещо си (достатъчно ми е само, да се помъча да сграбча с нокти и лапа) и пак влеза в джаза, усещането изчезва на мига т.е. трябва да включа в такъв момент да направя нещо, за да продължи лудоста, инак дори дишането ми е едно обливащо вътре. (и дори в такъв миг не дишам учестено, преди него и след него, веднага дишането става бурно)
Ай стига, колкото повече обяснявам толкова по-неясно става - мисълта ми е, че буквално не знам какво да правя в тези мигове, иде ми само да дишам и да се отдам на гледането ......
п.п. пък и тези дни, все ми иде да си затварям очите - като пия вода не гледам, като ям пак току затвора очи, пуша цигара па не гледам .... каквото и да правя, ми иде често да затварям очи.
Абе, привлича си Тъмната страна на Силата (Ин по моята терминология)
ъъъъъъъъъъъъъъ (ахам) :) - предния пост е така се замислих и вместо приятел нарекох vidiya учител, този път не ща да мисля хахаххахахаахаххаРедактирано от Exaybachay на 16.09.11 16:35.
|
Re: ДМ = Ян + Ин [re: Mиpo1]
