В отговор на:
Нашите атлантски прадеди се различаваха от съвременния човек повече отколкото си представя онзи,кой то се ограничава със своите познания напълно върху света на сетивата. През атлантските време на "таблицата на умножението" беше нещо съвършено непознато.Никой не запечатваше в своя ум,че 3х4 пра ви 12. За да се справи в случая,когато трябваше да направи една такава сметка,той се основаваше на това ,че насочваше мисълта си към същи и подобни случаи.Той си СПОМНЯШЕ,как е било при предишните случаи.Трябва да изясним,че винаги,когато в едно същество се развива една нова способност,една стара способност изгубва своята сила и яснота.В сравнение с атлантиеца съвременният човек притежава логиче ски ум,способността да комбинират които го превъзхожда.В замяна на това обаче паметта му е отслабна ла.Сега хората мислят в понятия:АТЛАНТИЕЦЪТ МИСЛЕШЕ В ОБРАЗИ.
Хората вършеха това,което са "виждали" по-рано.Те не ИЗМИСЛЕХА,а си спомняха.Авторитет беше не този,който беше учил много,а който беше преживял много и поради това можеше да си спомня за много неща.През време на Атлантската епоха би било невъз можно някой да може да решава върху някой важен случай преди да е стигнал до определена възраст.Хо рата имаха доверие само на онзи,който можеше да погледне назад върху един дълъг опит.
Тук прави впечатление голямата разлика в съзнанието между Атлантците и днешните хора: неспособността за логическо мислене при Атлантците и феноменалната им памет.
Редактирано от Mish-o на 13.02.08 01:41.