Трябва да си представим, че с напредването на времето всички условия на нашата Земя са се изменили твърде съществено. Гореспоменатите превозни средства на атлантците биха били напълно неизползуваеми в наше време. Тяхната използваемост почиваше на това, че в онова време въздушната обвивка, която обгръщаше Земята, беше много по-гъста отколкото днес. Дали според днешните научни понятия хората биха могли да си представят една такава гъстота на въздуха, това не трябва да ни занимава тук. Науката и логическото мислене поради самата тяхна същност никога няма да бъдат в състояние да решат правилно какво е възможно или не. Те имат за задача да обяснят само това, което се установява чрез опита и наблюдението. А гореспоменатата гъстота на въздуха е за окултния опит така сигурно установена, както може да бъде сигурно установен днес един сетивно възприемаем факт.

Също така сигурно установен обаче е може би необяснимия за днешната физика и химия факт, че през време на Атлантската епоха водата по цялата повърхност на Земята беше много по-рядка, отколкото е днес. И благодарение на тази тънкост, на тази рядкост атлантците можеха да насочват чрез използуваната от тях сила на семената по такъв начин водата, че тя да служи на технически цели, които днес са невъзможни. Чрез сгъстяването на водата е станало невъзможно тя да бъде движена и направлявана по такъв изкусен начин, както това е било възможно през онези времена. От това би трябвало да е достатъчно ясно, че цивилизацията на Атлантската епоха е била коренно различна от нашата. И също така става разбираемо, че и физическата природа на един атлантиец е била съвършено различна от тази на съвременния човек. Атлантецът пиеше една вода, която можеше да бъде обработена от живеещата в неговото собствено тяло жизнена сила по съвършено различен начин, отколкото това е възможно в днешното физическо тяло. Това беше така, защото атлантецът можеше съзнателно да използва своите физически сили по съвсем различен начин от днешния човек. Той разполагаше така да се каже със средства да увеличава физическите сили в самия себе си, когато се нуждаеше от тях за извършване на своите действия. Ние можем да си съставим правилна представа за атлантците само тогава, когато знаем, че те имаха съвършено други представи за умората и изразходването на силите в сравнение със съвременните хора.

Едно атлантско селище – както трябва да е ясно от всичко описано – беше по своето естество съвършенно различен от един съвременен град. За разлика от него в едно тогавашно селище всичко беше още във връзка с природата. Ние получаваме само един слаб образ за това, когато казваме: в първите времена на Атлантида – до около средата на третата подраса - едно селище приличаше на градина, в която къщите бяха изградени от дървета, клоните на които бяха увити едни в други по изкусен начин.

Това, което човешката ръка изработваше в онези времена, израстваше така да се каже от природата. И самият човек се чувствуваше напълно сроден с природата. Ето защо и общественото чувство също беше съвършено различно от днешното. Все пак природата е обща за всички хора. И това, което атлантецът изграждаше на основата на природата, той го считаше за обществена собственост, така както днешният човек мисли за естествено да счита за негова частна собственост онова, което неговата изобретателност, неговият ум изработва.