Хората от ШЕСТАТА подраса /Акадийцитe/ развиха още повече мислителната сила, отколкото петата. Те се различаваха от така наречените пра-Семити чрез това, че доведоха гореспоменатата способност до приложение в един по-широк смисъл. По-горе бе посочено, че макар развитието на мислителната сила не позволяваше претенциите на егоистичната личност да стигнат до унищожителни действия, които бяха възможни при по-предните раси, тези претенции не бяха унищожени чрез нея. Пра-Семитите уреждаха техните лични отношения така, както им посказваше тяхната мислителна способност. На мястото на простите желания и похоти се яви остроумието. Настъпиха други условия и отношения на живота. Докато предхождащите раси бяха склонни да признаят като свой водач този, чиито дела се бяха запечатали дълбоко в паметта, или който можеше да погледне назад към един живот богат на спомени, сега такава роля бе призната на умния. И ако по-рано беше ръководещо това, което беше свързано с един добър спомен, сега като най-добро се считаше това, което беше най-убедително за мисълта.

По-рано под влиянието на паметта хората се придържаха към даден обичай до тогава, докато той се окажеше вече недостатъчен, незадоволителен и тогава в такъв случай се получаваше от само себе си, че да въведе едно новаторство съумяваше онзи, който беше в състояние да помогне за решаването на проблема. Под въздействието на мислителната способност се разви една жажда за новаторство и промени.



Всеки искаше да осъществи това, което му подсказваше неговият ум. Ето защо в петата подраса започнаха да се явяват неспокойни състояния, които в шестата доведоха до там, че се почувства необходимостта своенравното мислене на отделния човек да бъде поставено под общи закони. Разцветът на държавите на третата подраса почиваше на това, че общите спомени произвеждаха ред и хармония. В шестата подраса този ред трябваше да бъде произведен чрез измислени закони. Така в тази шеста подраса трябва да търсим произхода на правните и законните разпореждания.

През време на третата подраса отделянето на една група хора ставаше само тогава, когато така да се каже тя беше изтласквана от общността, в резултат на това, че спомените създаваха неблагоприятни условия за нея. В шестата подраса това се промени съществено. Изобретателната мисловна сила търсеше новото като такова, тя подбуждаше към предприятия и нови основания. Ето защо Акадийците бяха един народ, изпитващ радост да предприемат нещо ново, да колонизират. Особено търговията трябваше да подхранва новоразвиващата се мислителна и разсъдъчна способност.


Р. Щайнер

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите