Ако отидем още по-далече в миналото на Земното развитие,отколкото сторихме това в предидущите ста тии,стигаме до все по-тънки състояния на материята на нашето небесно тяло. Веществата,които са се втвъ рдили по-късно,са били преди това течни,а още по-рано във въздухообразни и парообразни състояния,а преди това в много финни /ЕТЕРНИ/ състояния.
Душевните или астрални прадеди на човека бяха принесени в майката или етерна Земя.Те измука
ха така да се каже тънката материя - както гъбата всмуква,поема в себе си водата,говорейки грубо.
Като се прониква по този начин с материята,те си образуваха етерни тела.Тези тела имаха една продълго вата елиптична формално въпреки това чрез нежни оттенъци на материята бяха вече заложени крайници те и други органи,които трябваше да се развият по-късно.
Всяка една такава нова форма беше отново надарена с душа както майчиното същество.Това идваше от там,че в земната арена беше дошъл не само определен брой човешки души,а един вид душевно дърво,кое то можеше да направи да произлязат от него безброй отделни души,от неговия общ корен. Както едно рас тение се развива постоянно отново от безброй семена,така поникваше и душевният живот от безбройните издънки,които се получаваха от непрестанните деления/Във всеки случай в начало съществуваше само ог раничен брой видове души. Обаче с навлизането на земна та материя в самите души стана една пълна със значение промяна.Докато душите нямаха на себе си нищо материално,върху тях не можеше да действува също ни какъв материален процес.
ЕДВАМ МИСЛЕЩИЯ ЧОВЕК СТИГА ДО ТАМ,ДА РАЗЛИЧАВА СЕБЕ СИ ОТ ЗАОБИКАЛЯЩАТА ГО СРЕДА КАТО ЕДНО САМОСТОЯТЕЛНО,СЕБЕСЪЗ НАТЕЛНО СЪЩЕСТВО,ДА СЕ ПОЗНАВА КАТО ЕДИН "АЗ".СЛЕДОВАТЕЛНО първите 3 степени бяха степе ни на съзнанието,4та не е само съзнание,а също СЕБЕСЪЗНАНИЕ.Но сега сред сегашното себесъзнание, сред мисловния живот се образува заложбата за още по-високи състояния на съзнанието.
|