Тези същества ръководиха хората,без да могат да им съобщят принципите,според които ги ръководиха.Защото до 5та раса на атлатците,пра-семитската,хо рата не притежаваха никакви способността да разберат тези принципи.Едвам мислителната способност,ко ято се разви в тази подраса,представляваше една такава способност.
Те едвам започнаха да ПРЕДЧУВСТВАТ,и то съвсем непълно,нещо от тези принципи.Ето защо техните мисли,а също и законите,за които се говореше при техните държавни раз пореждания,бяха повече предчувствувани от колкото ясно мислени.
А сега трябва да си представим,че в края на Атлантската епоха имаме работа с 3 групи човекоподобни същества. I/ С гореспоменатите"ПРАТЕНИЦИ НА БОГОВЕТЕ",които в тяхното развитие бяха изпреварили далече голямата народна маса,учеха божествената Мъдрост и вършеха божествени дела. 2/Самата голяма маса,при която мислителната способност беше още в едно тъпо състояние,въпреки че притежаваше спосо бности подобни на природните сили,които съвременното човечество е изгубило.З/ Една по-малка група от такива хора,която развиваше мислителната способност.Чрез това тези хора наистина изгубиха постепенно самобитните способности,но в замяна на това се развиха така,че да могат да разбират принципите на "ПРА ТЕНИЦИТЕ НА БОГОВЕТЕ" .Втората група човешки същества бяха изложени на постепенно умиране.Оба че Зта група можа да бъде възпитана от съществата на 1та група така,че да поеме в нейните собствени ръ це ръководството.
От тази Зта група гореспоменатият главен ръководител,който в окултната литература носи името МАНУ, избра най-способните,за да направи да произлезе от тях едно ново човечество.Тези най-способни хора съществуваха в 5та подраса.Мислителната способност на 6та и 7та подраса беше достигнала по определен начин в криви пътища и не беше годна за по-нататъшното развитие.Най-добрите качества на най-добрите хора трябваше да бъдат развити.Това стана като ръководителят изолира избраните на едно място на Земя та - във вътрешността на Азия - и ги освободи от всяко влияние от изостаналите назад или на тези,които бяха достигнали по криви пътища.
Човекът трябваше да привежда своите дела в съгласие с промислите на Боговете чрез ЖЕРТВОПРИНОШЕ НИЯ.Намерението на Ману беше да насочва ВСИЧКО в човешкия живот към висшите светове.ВСЯКО чове шко действие,всички разпореждания трябваше да носят един религиозен характер.Чрез това Ману искаше да внедри това,което подлежи на 5та коренна раса като нейна истинска задача. Тази раса трябваше да се научи да се ръководи сама чрез нейните собствени мисли.Обаче подобно самоопределение може да бъде за благото на човечеството само тогава,когато самият човек се постави в служба на висшите Сили.
Хората можаха така да се каже да ИЗ БИРАТ,дали искаха да прилагат придобитите познания за чисто лично ползване или в религиозната служ ба за един по-висш свят.СЛЕДОВАТЕЛНО,ако по-рано човекът беше принуден да се счита като член на бо жественото ръководство на света,от което му идваше като дар например владеенето на жизнената сила,без да има нужда да използва мислителната способност,сега той можеше да използва също природните сили ,без да насочва мисълта към Божественото. Не всички хора,които Ману беше събрал около себе си,бяха уз рели за такова решение,а само една малка част от тях.И само от числото на тези последните Ману можа да образува действително зародиша на новата раса.
Той се оттегли с тези така избрани хора,изолира се,за да ги развие по-нататьк докато останалите се смеси ха с другите хора. От тези така избрани малко на брой хора,които Ману събра около себе си,произхожда след това всичко,което съставлява и до днес истинските прогресивни зародиши на 5та коренна раса.Ето за що обяснимо е също,че през цялото развитие на тази 5та коренна раса преминават 2 характерни черти. Ед ната черта е свойствена на хората,които са одушевени от висши идеи,които считат себе си зачада на една божествена мирова Сила,на едно божествено мирово Същество;другата черта е свойствена на онези,които поставят всичко само в служба на личния интерес,на собствената полза.
Светът стои под божествено ръководство;обаче човекът не трябва да бъде принуден да признае това,а трябва да го види и разбере чрез свободно разсъждение.Когато е стигнал до тук,тогава посветените постепенно му разкриват техните тайни.
|