Общ отговор:

Благодаря на тези, които изразиха някакво отношение по горното ми изказване.
Уточнявам, че с него не оплаквам "горчивата си съдба", защото тя си е мой личен избор. Примерът, който се опитах да представя, е насочен към "оневиняване" на мързеливите българи и е опит за "формално" доказателство, че нашият труд в много случаи само изглежда по-непроизводителен. Също така, не си въобразявам, че количеството публикации е единствен критерий за изследователска дейност - но все пак е достатъчно универсален и косвено съдържа оценка на другите специфични характеристики - обучение на докторанти, спечелени грантове и т.н. Също така е геополитически независим и в известен смисъл - глобален. Що се отнася до минималното заплащане - дори и така да е - пак излиза, че не сме по-малко производителни от тях.

Частни отговори:

Св. Скромни, много уважавам чувството ти за социална справедливост и придържането ти към едни леко абстрактни, но затова пък общочовешки ценности. Не си усуквам душата да търся "икономическа стойност" в своето "производство". Защото, както се казва, "то душа не ми остана" - просто няма какво да усуквам. И за какво уважение говориш, ми то на "нашего брата" гледат като на най-презряното съсловие в отечеството. Ние не сме се оправили - значи: "мръсни писарушки, даскали, тунеядци, чантаджии...". А това, че тези които ни характеризират по този начин също не са се "трудили" в класическия смисъл - няма значение. Хайде спокойно - няма да впускам в темата за произхода на началния им капитал. Благодаря за пожеланите успехи, колкото и представите на за успех да са различни. Май по-добре да ме застигне успех в твоя смисъл - все пак Американски стандарт :-)!
"Кой", да не излезем колеги с теб. На другите ти забележки мисля, че отговорих в общи линии. Ще се спра на грантовете. През 93-95 бях спечелил грант за съвместен проект с колективи от Италия, Англия - 2, Франция, Финландия и Полша, финансиран от Комисията на Европейската общност (още не бяха съюз). Нашият грант беше 110 000 екю - по тогавашните курсове около 140 000 ЮСД. За сравнение - англичаните и французите имаха по около 300 000 екю, а поляците 35 000. От тези пари не можехме да си изплащаме заплати. Затова пък сега имам няколко вече остарели компютъра и някои други неща - служебни. Участвал съм и в няколко други подобни проекти, ръководени от мои колеги от института. Трагичното е, че резултатите от всички проекти не намират приложение в България. Просто няма кой да поеме използването им. Та никакво морално удовлетворение - даже огорчение остава след напразните опити да убедиш някого, че тези резултати са безплатни и могат да бъдат пряко използвани. Дълга тема, свързана и с корупционните "явления". Нямам нищо против да си говорим, стига да не стигнем до взаимно оплакване. Благодаря ти отново за включването и всичко хубаво.

Бориславе, струва ми се, че в общата част отговорих на, предполагам, основателните ти забележки. Всичко хубаво и на теб.