Въпросът не е към теб, а към статистиката.

Средната заплата включва ли заплатите от метач до корпорационен юнак в Бермуда, на "делова ваканция"? Защото последният получава доход поне хиляда пъти над този на метача. Такива маневри взимат минимална-надница нещастници, скупчват ги с милионерска заплата на "наши момчета" - и оппа! Гледай какъв "среден доход" имаме ний тук!

Средната заплата е заплата в пари, или включва паричната стойност на облаги като отпуски, болнични, здравни осигуровки? Напоследък, заради сравнителното изоставане в американските заплати, спрямо Западна Европа, хватката е на американеца да се начисли всичко описано в "заплата". Щом няма изрично гражданско право на облагите - "заплата" са. Виж, за западно-европейците, защото тяхните облаги са граждански права - НЕ са "заплата". И оппа! Гледай какви заплати имаме ний тук!

Да не говорим КОЯ заплата влиза в изчисленията. Заплатата, видяна от: самият работещ американец; плащащата фирма; искана от фирмата при проектно разпределение от купувача. Примерно, Джон може да вижда заплата от Д3000 месечно (значи Д2000 след данъци), но корпорацията да отчислява заплата от Д5000 месечно, заради паричната стойност на облагите, и същата корпорация да казва на клиенти, че ако искат разработка на даден проект, ще има нужда да се плати заплатата на Джон, която вече е цитирана на Д10000 месечно. Моят опит е, че в тези статистики цитираните заплати са тези от втория тип. Или от третия. Не от първия. Заради което читател на разни американски списания по ЛИЧНИ икономически теми остава с впечатление, че средният американец има поне Д500 000, горящи дупка в джоба му и тормозещи го с нужда от "стратегическо вложение". И отделно живее живот.

За съотношението между производителност и заплата си зверски-прав! Обаче аршинът според нивата, така да се каже. България е в Европа. Логично е да се мери с европейци, примерно. Не с американци. Защото много от американската материална основа е била изградена от изтормозени нещастници, роби, обвързани слуги, имигранти, и подобни класи, в мнозинството си без право на глас до доста вътре в американската история. (И до 1950-някоя години под де-факто сегрегация!) И днес удобно забравени. До като българската материална основа е била градена изцяло от, горе-долу, номинално заплащан, за условията, труд. (Димитровските "бригади", в началото, са били кратко изключение.)

Даже издокараните цифри от цитираната статистика показват обирачество, далеч надминаващо библейските схващания за експлоатация. Да произведеш 100, че да ти останат 10! И след данъци да ти останат 6. Значи, даваш на обществото 100, и получаваш обратно 6! Това ако не крещи "неефикасност", то какво? Без да отваряме бездънните въпроси за моралност и етика. Защото Западна Европа показва подобни съотношения, но от "взетите" 94 обществото дава обратно на произвеждащия поне нещо в обществени облаги. Каквито американецът не може и да сънува.

Не се засягай от горните коментари! Както писах в началото, те са към статистическите шашми. Нещо като "прозрачност", нали Рикардо Майлс много набляга на нуждата от "прозрачност". И аз му следвам примера, значи.