Имат доста често "щ" сърбите. "Щ" се образува на "чь" когато следващата гласна е омекотена гласна - свечья, сречьа и т.н. Обратното е: "пощо йе", "ща кошта" и т.н. ? Между другото това е валидно и в много от западнобългарските говори, в македонския е свекьа, срекьа, кье и т.н. В разложко например този принцип е станал много по-силен, там когато освен за щ, когато има меко кь стеве на меко чь, на меко гь става на меко джь, тези звуци стават мека автоматично ако следващата гласна е от меките - "е" и "и". Става мног интересна комбинация от произношения, ставайки в първият момента абсолютна неразбираема за неходилите и недокосналите се до тези говори, примерно там не говорят на кье, говорят на чье, не шопското твърдо "че", един дядо от Разлог не можеш да го накараш да каже примерно "германец" ще го каже "джьерманец", Киро, кирия е Чьиро, чьирия.
Значи преливането на южнославянските говори е много плавно движейки се от изток на запад, с много редки изключения, примерно в гоцеделчевско (неврокопско) , като единствената рязка граница това са падежите.