11 век Николай Масарит - движение на павликяни към Адриатика и дори общо почитаме на Св. Петър се разглежда с Рим. Според същия българи стигат от Драч до Южна Италия към 1200година.

12 век Манасий - 6 век при Анастасий българите (не славяните) навлизат през Дунава, Бдин и до Охрид. При Константин IV всичко до Драч е вече българско и многобройно.
Значи преди Борис, от Североизток и през Мизия. Българи-славяни, все едно и много, че едни и същи.

13 век Никифор Григора - българите навлезли като скакалци и мълнии в Македония от Горна Мизия.
Тук не казва кога, но е времето на ВБЦ

Апокрифи - там на няколко пъти се споменават новооткрити (да разбираме новозаселени) градове, от български царе в Македония, до и особено след падането на Плиска от Русите и промяна в седалището.

Миналата година излязоха много хубави изследвания за демографските изменения при османците от самото им влизане - рязък спад по Тракия и Мизия в 15 век за сметка на Кюстендилско и към Македония, което освен всичко се дължи и на Емиграция в тази посока. От насилствено завзети територии към доброволно предали се (Кюстендил и васалите до Солун) После между 16 и 17 век почти се удвоява населението и от един милион става 2 милиона. Имаме пак задържане в 18 век и от края му, до края на 19 век от 2 милиона нарастване до над 4 милиона.
Такава картина е невъзможно да се оформи без миграционни процеси.
По-точните описания включват движение на север от Дунав, но не и връщане от там. Тоест, масата се движи от център-запад или център-юг и обратно.
Тази е и простата логика на демографско развитие и историческите събития. Включва поминък, новосформирания на градски центрове, познатите от античността пътища на придвижване.

Грубо за цялата ни история има поне през два века цикли на движение от Черно към Адриатическо и обратно. Има си достатъчно писмени данни с причини и следствия. Взимайки предвид демографските изследвания за османския период, то поне четвърт - 25% от населението системно е в миграция.
Някои отдават нарастването на естествен прираст от навлизането на нови земеделски култури след Великите географски открития, но те важат глобално, навсякъде по равно, не само за отделна територия.

Според мен на темата и липсва детайлно представяне, но не и правдивост.