Преди доста години аз поработих, не постоянно, но често пътувах в Северозапада, имам много приятели, много впечатления. Познавам много мили хора, но винаги ми е правело впечатление невероятната откровеност, която имат, включително и особено в злобата. Невероятно зачитане и презентиране на авторитетите. Няма милост към тоя който падне, емпатия почти до нулата. Там паднеш ли, не очаквай милост от ближния, ако има ще е по-скоро изключение. Същевременно раболепно отношение към висшестоящия и повече имащия, но само във директния контакт, индиректно искрено го мрази и му завижда. Това, ако живеят някъде другаде, дори в чужбина и са от един край няма значение, дори може да ги озлоби много повече един към друг. Тези черти наистина ме шокираха, изключително лесно е да се управляват тези хора, просто трябва да работиш по директен и брутален начин. Тези черти наистина ме шокираха, по нашия край, говоря за Пиринска Македония като че ли не е така. При нас приятелството, роднинството, лоялността един към друг, като че ли е на доста по-високо ниво. При нас някой ако се издигне на друго място, примерно в София или чужбина прави направо дружина около него със земляци и свои хора. Северозападния манталитет много ми напомня влашкия манталитет, сред румънците съм виждал такава злоба и съботиране един другиму, че никъде другаде не съм виждал. Но в Румъния поне имат респект към държавата си и никога не говорят нищо срещу нея, при нас знаем как е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите