Аз съм от Кнежа. Градът е имигрантски (над 2/3и), изграден и облагороден от имигранти, основно от Западните покрайнини, но и от Беломорска Македония. Отделно има 2 цигански и една турска махали. Навремето е основано македонско братство. И потвърждавам за "сърбите" - даже преди 3-4 месеца съседа ми отсреща ми вика, ние сме сърби (от Горна Лисина е майка му)... Босилеградчани бяха майстори, строители, дърводелци - хора със занаят, много добри и човечни, работари без мрънкане. Дядо и татко също са били обект на местна ксенофобия много пъти. Аз не, макар да ми викаха Маке. Екстремно време, което пък ме научи да не се впечатлявам от плюс 40 и минус 20, минус 30 и кусур. Фамилиите на "ски" показват кой от къде е дошъл - Плевен, Враца, Враняк, Бреница, Селановци, Берковица, Камено поле, Синьо Бърдо, Македония. 80е години бе живо и развиващото се градче, дало доста известни хора.
Местните, (които са наистина 3-4-5 поколения оттам, града е бил заличен в средновековието, може би 17-18 век се заселва наново) 'ора не са мал. Района е беден, земеделски, с "безкрайното кнежанско поле" (цитат на майка ми). Беднотията и мързела ги е направил идеални за цоциалистическото мислене. 1923 ВМРО организира чета, която причаква въстанниците откъм Червен бряг, за да ги спре към София, ама тия така и не дошли. И те така - Северозападналия край дължи сам на себе си нерадостната си съдба. Докато не дойдат нови бежанци да го облагородят.
|