Концептуално има две описвани тенденции до османците.
Гърците повтарят системно една и съща теза - земите в Тракия и Македония особено запустели и българите ги налазили. По същите земи има описани гръцки преселения от Мала Азия, еретици и враждуващи племена.
Българите описват царете си да градят на същите места църкви и градове от Борис, Самуил, Асен, Константин. Те са за нашите там. Но са си явно същите градове с по едно гръцко и едно българско име. После и турско се добавя.

Като идват турските завоеватели от Ямбол, през Провадия към Мизия им е първото голямо движение, всичко е опустошение, щото век след това не могат да събират данъци. Към Кюстендил пък се строят още църкви и манастири до Костур. Тракийските отиват към горите или се заравят направо под земята огромни църкви. За да се открият пак, да се запазят.

Имаме и "отвори пътя към Драма" - явно от гората се слиза. "Отвори се Шар планино" - към гората да се ходи към Адриатика. Овчарски пътища и трасета от римско. По Албания и Македония пеят за Черно море и Дунав.

Явно е векове и нищо не е застинало във времето, а търпи постоянни етнически и верски, културни трансформации с белези от миграционни процеси по всички посоки.

С примерите за време път ползвайки впрегатен, ездатен превоз или пеша се опитах да покажа, как ама никак не е нито далеч, нито невъзможно или ограничено в един сезон.
На практика с чифт волове за месец можеш да минеш до петстотин-шестотин километра по гори и запустели пътища. Правено е до средата на 20век. Основен превоз за българската армия, воювала до Албания по горите.
Та на всеки от нас поне дядо му го е минавал този път минимум веднъж.

Нива всъщност означава, площ възможна да се изоре с два вола за два дни. Стига да засееш и продължиш поминъка.
Описаните колиби от пътешественици са с вид на сглобяеми и без пирони - със сламен покрив. Пред колибите до днес е традиция да седят колелата на каруца.
За месец време може да си прекосил полуострова без да губиш сезон за земеделие.
Каруца с едно муле тегли до 250кг. С два вола до 500кг и нагоре. Това са стандарти от римско време, през средновековие. До днес впрегатно животно се дресира и учи, да може да тегли 250 кг , до 30 км за един ден. Минимума е натоварено животното да ги мине със 70 кг. Това е първия стадий. Само товар на гръб да носи.

Овчарите и стадата са друга, противоположна линия на движение, защото изяждат всичко и не се задържат на едно място, постоянно са в движение. Годишно минават по 600 км без да се заседават. Зимата пасат по лимани - Енос, Порто Лагос, Орфио, Вардарски гьол и по цялото побережие на Албания е с блата и устия. Лятото високо в горите, където няма села и посеви, а само треви зелени и ливади.

То, няма стар българин това да не го знае. Инак няма да оцелее. С него са и кавалите с гайдите, плюс целия поминък. Заседяват се към 18 век по-устойчиво и от тогава са ни стабилните градежи.

Можем и архитектурно да го проследим, с всякакви още белези, но ще е моабет до утре.

То не е в разрез с официална историография или политическата история, но има значение за езикознание, културен обмен, етнография и етногенетични промени или трансформации.
Зора е, че трудно се връща генеративно повече от 309 години.
Така е, защото в такъв период се е и значително изменило.

Днес ни е тясно с граници и митници, без мостове и път през баира. Ако имаш къде само да пренощуваш при свои или единоверци стигаш не само Италия, ами и оттатък с минимални рискове. Говорим за римска Европа, не за Сибир или Дивия Запад. Макар и за там да се отнася в голяма степен, ако движиш в подножия на гори, долини или устия на реки в зависимост от сезона.
Пълноводна река не се минава по средата на течението със стада и каруци (без да е замръзнала), а по устията, при вливането им в морето, където се разливат, правят острови и морето даже прави водата да седи след пладне. Не те отнася. Зимата е пълно с риба и овчарите са и рибари.
Така и русите забират цели села и стада през Добруджа към Украйна, а се заселват тук татари разни. От там върви и преселение на големи маси хора за кратко време и малко рискове.

Ние тотално сме загубили представа за начина на живот някога. Макар всяко село да знае, че до него някога е имало друго село, Старо село - Ново Село и т.н.

Идеята не е да се убеждаваме в каквото и да било, а с представи по факти се опитваме да си опишем живота такъв, какъвто е бил, защото те - това сме били ние. Само че някога. Сега е друго. Но не е хубаво поне спомен да не пазим.
Да, може и да е просто фантазия, но не по-различна от песни, приказки на свещ и газена лампа, с каквито сме израсли. Други нямаме