Моя братовчедка се омъжи във Баница, село на двайсетина километра от Враца. Нейният съпруг до ден днешен разказва каква атракция била братовчедка му от Велико Търново, защото говорела на ПРАБЪЛГАРСКИ и почти нищо не й се разбирало (всички останали сватбари са от Северозапада).

Явно ако на човек му е толкова акъла, една ятова граница е достатъчна ония оттатък да проговорят на сръбски или прабългарски. Уж гълчат по нашенски, а то звучи като чужд език.