Много интересни и добре обосновани бележки, направо кратки есета, както от теб, така и от други колеги. Едно искрено, браво!

Ще използвам този запис за няколко реда по написаното от теб и колеги.

Аз също не се съмнявам, че ладиите от 10 век са присъщи за руско-варяжкия флот като местно производство предимно за речно плаване. Но че не идват просто от нищото е също, мисля, безспорно като творческо приложение на норманските плавателни умения, образци и технология.

По-долу Куманич е приложил една хубава снимка, която добре илюстрира невъзможността на тежки кораби да се окажат от Остзейско море и Западна Двина в Днепър. Малки лодки, да, може би, за два-три месеца в годината, когато земята е суха, в самото начало на варяжкото проникване през 9 век, и това е било голямо усилие. А и дори да се окажат в Днепър някак си, използването им по предназначение е под въпрос с оглед особеностите на речното корито.

През останалото време, връзката е кораб/лодка-талига-ладия - това и отваря пътя за повече от няколко месеца, включително и през зимата.

Китай през част от средновековието също има и използва океански флот, но като самодостатъчна империя, корабоплаването не е от особено значение за Поднебесната.

Горшков вади наистина силна ръка от слаби карти, но разпокъсването на страната и производствените възможности, липсата на финансиране, деиндустрализацията и т.н. водят, поне в отношение на надводния флот, до днешното предимно корветно строителство и обновяване на вече съществуващи кораби. И все пак, новите им корвети, самите макар и с ограничен обсег, са натъпкани със съвременни ракети до козирката.

Ромейските и български тежки конници от времето на ПБЦ все пак биха отстъпили на френско-фламандските рицари от 13 век. И дори не става дума непременно за разлики в защитното и нападателно въоръжение. Просто фламандските коне достигнат до тон тегло, което ги прави наистина живи танкове.