|
Темата ми е диво интересна от дете. Имам дядовци рибари на Гьолот и Дедеагач със собствена гемия. Детската ми мечта беше да ставам моряк. Бил съм в клуб по корабомоделизъм и карал курс по ветроходство. Днес ми е останал интереса само по историческите данни от миналото.
Когато поставяш темата за флотилия, тя има няколко аспекта: Произход, от който да съдим за технологията; Вид на съдовете, за да определим възможностите; Екипаж, за да определим тактиката; Цел и резултат от кампанията, последствия, за да вземем урока.
Произход - той е северен, от поречията, руско-варяжки. Това знаем от източниците.
Плавателните съдове в античността (и до днес) биват два типа - еднодръвки и съставни. Изрично отбелязано е присъствието на еднодръвки (приемани и описвани като типични за славяните), а варяжките са по-сложни и съставни (връзка с дракарите). От тогава, до днес са познати в славянския език под общото име "ладии".
Малко известно е, че за пръв път подобно изписано наименование се среща в най-старите запазени до днес старобългарски книги - Супрасълски сборник и Мариново Евангелие, от 10век, като "алъдии". Това е старобългарско-славянското понятие за лодка преди да се появят варягите. В България е за пръв път записано.
Еднодръвката е приета за най-древен плавателен съд. Най-стара открита в Холандия на 7 000 години. Най-дълго остава да се ползва по северни ширини. Причината е, че с допълнителна обшивка или не, издържа на въздействието на лед и ледоход повече от съставните съдове.
Ако караш шейна по замръзнала водна повърхност рискуваш едностранно да поддаде и потъне. С еднодръвка се плъзгаш и запазваш плавателните й качества при пробив по леда.
Еднодръвките, които са близо до "корито", се ползват за речно плаване и риболов. В България има откривани ползвани чак до 15век край Созопол, за тралене на калкан. Те са тежки и подходящи на първо място за риболов с мрежи по реки и близо до брега. Има записани бойни тактики да блокират дълги гребла, като ги оплитат с мрежа. За никаква друга бойна нужда не стават, освен за пренос на хора и леки товари.
Най-добър материал, а и разпространен по славянските местообитания, археологически потвърден е брястът. Расте до 40м. Височина и стига диаметър 2м. Силно студоустойчив и сухоустойчив, лесен за обработка, но тежък и теглен по камениста или чакълеста повърхност се наранява лесно. Затова често еднодръвките имат допълнителна обшивка.
Русите-варяги са оставили описания и спомени за "ладиите" си, като за ветроходни и съставни съдове. Дали в езикът им се прави разлика между еднодръвка и съставен плавателен съд... Не знаем.
Във всеки случай гърците споменават за славянски еднодръвки, а славяните пък не са променили названието. Всички правят разлика и имат различни думи/понятия за лодка и кораб. Сякаш под "ладия" славяните разбират и двете.
В руската и полската енциклопедия думата е дадена със славянски произход.
Произход речен и северен по писмени източници - смесен флот от едностволни и/или съставни плавателни съдове, пригодени за речен и крайморски транспорт и риболов, рядко за война и нападения. Целта им е да транспортират хора и товари по вода при различни климатични условия.
Вид на съдовете - не са типичните са северните народи с възможности за плаване в открити води.
Северните са съставни, с дълбок кил и дълги гребла от двата борда. В развитието си постигат повече напредък при рядко заледените, западни от Скандинавия, открити водни басейни и дори топли води, отколкото в Балтийско море.
С тези кораби, познати като "дракари", постигат забележителни успехи при дълги морски преходи и крайбрежни нападения, дори заселвания, но не и по реки. Кампаниите им по речни корита са рядко успешни. Париж оцелява и успехът е повратна точка за Франция. Хамбург е превзет и разграбен, но навлизането по Елба е неуспешно. Не успяват по вътрешността на Рейн, нито по Емс или Везер. Любек, който възниква като славянска крепост остава такава до превземането й от немците в 12 век. Днес в него се намира немският музей на викингите. Не ги виждаме и по Одра или Висла.
По южните брегове на Балтийско море, речните корита и устия има по-засилено славянско присъствие с укрепления за защита от викинги, отколкото нормански поселения извън засвидетелстваните археологично присъствия по тържища. По реките викингите са повече търговци, отколкото завоеватели. Причината е в уредената отбрана по стар, римски образец, плюс различна технология за речно плаване овладяна по места.
Вида на речните съдове ползвани за транспорт и отбрана има свой римски образец. В Клавдиевото пристанище от 1век на Тибър бяха открити чудесно запазени и речни транспортни съдове, с които стоките са пренасяни и търгувани в Рим. После в Майнц, където откриха два типа речни кораби - военни, погранични за 30 гребеца (2 х 15) 22 метра дълги, 3метра широки, както и търговски с приблизително същите характеристики, заедно с по-малки, но подобни до 12 метра. Те са съставни и с мачта за четириъгълно платно. Датирани от 4ти век, плавали по Рейн и Дунав.
Едно от най-големите речни римски (и днешни) пристанища по Дунава е Сексагинта Приста (Русе), пригодено за 60 кораба, от там и името му. То е просъществувало до 5ти и 6ти век, плътно съвпадащо с началото на славянското присъствие по нашите земи. Участъкът по Дунава с най-гъсто разположени римски Кастели и пристанища е този по границата на днешна България.
В 6ти век имаме засвидетелствано нахлуване на римска флота през Херсон по Днепър лично водена от Юстиниян и в подкрепа на българските си съюзници и за възстановяването на техния федеративен статут като водещо племе по Северното Черноморие и долните течения на реките. Главната база на римската черноморска флота е в устието на Дунава, до устията и на другите северни реки. Не е в Анадола, ако и там да би била близо до заплахата от араби и Перси. Нека допуснем, че заплахата по вода от север е не по-малка и изисква присъствие.
Имаме пълна технологична приемственост по време и място между римските съставни речни съдове за война и търговия със славянските (не норманските) в посока юг-севеер.
Основен довод за това твърдение е в материала, конструкцията, големината и технологията за изграждане. Най-старите (9ти век) открити ладии от Ладога са дъбови, с клинкерна конструкция, с големина като римските и най-важното - елементи закрепени с метални нитове. Подобни са намирани по цялото течение на реките ползвани от "варягите" за придвижване.
Железните нитове за прикрепяне на елементите в борда на конструкцията и чрез "допир" (а не застъпване) на дъските за гладкост, служи за плаване в тихи води и заледени участъци без нараняване на корпуса.
По запазени рисунки и описания, за речно плаване ползват един рул, а за морско са с по два примитивни руля по бакборда и щирборда, които играят ролята и на шверт за дрейф и плаване при страничен вятър.
Технологията идва по реките от топлото към студеното, а не от северните морета.
Викингските плавателни съдове, пригодени за плаване в бурни и води, прикрепянето на дъските по борда е със застъпване, връзките са чрез конопени въжета или дървени клинове. Те са значително по-дълги, по-широки, с дълги гребла за добра стабилност и продължителност на загребването, за преодоляване на широки вълни. Дъските се припокриват за издръжливост на по-голямо водно налягане при вълни и удар от камък по дъното.
Металът силно корозира от солената вода. Затова и не се ползва открит метален крепеж за дълго морско плаване. Ако има такъв, то се изисква често да бъде плакнен, измиван със сладка вода или подменян. Затова викингите ги нямат, а ладиите плуват близо до брега и търсят устия на реки. Носят и запас от нитове, които така често се откриват по трасето.
Екипаж и тактика - екипажа притежава различна от викингската техническа подготовка за изграждане и поддържане на плавателните си съдове. Различна е и техниката на плаване по море и път на придвижване - ладиите са по брега, от залив до залив и устие до устие. Вадят на пясък и поддържат.
Флотът може да е предвождан от викинги или ползван от тях, но екипажите и поддръжка са на славяните. При първите отбелязани исторически сблъсъци между варяги и шведи в 12 век личат предимствата и недостатъците на двата флота - успех на шведите по море, сменен с успех на варягите по реките, където се строи и фортификационна система непозната за норманите.
Технологията и тактиките за отбрана и нападение на варягите има пълно покритие с централно-европейските, наследени от римляните и не могат да бъдат определени като типично техни. Бурните морета не са част от античната и късно-римска култура на региона, белези от която намираме от черноморието до Ладога. Варягите не променят нейният облик, а попиват в него.
Нормани по произход може да са владетелите (за мен са твърде смесен произход), може да е гвардията (самото им наименование го подсказва), но не и флота, нито екипажа, нито поддръжката. При атаките на Константинопол е съставен от славяни ако не само, то главно. Въоръжението им също не е типично норманско. Спокойно можем да допуснем българско участие.
Руско-варяжки флот е правилно наименование.
За пълна картина си трябва четене, проверки и съпоставки от история на корабоплаването, металообработването, дърводелство, морско дело, заедно с архитектура, църковна история и география. Който пък иска може да си издялка една еднодръвка и преплува от Бирка, през Новгород до Константинопол. С дракар опитите десетки години вече са неуспешни.
Не вярвам т.нар. варяги да се осмелят да атакуват столицата на ИРИ без технология и флот ако не равни, то поне съперничещи си на византийските. В крайна сметка и неуспехите са факт. В тази част на Европа войните от севера са по-известни като търговци или наемни войни, лична гвардия, а не като завоеватели. Тук не им се получава.
Редактирано от leyte на 17.02.21 14:58.
|
Re: За русковаряжкия флот [re: Kpakpa]
