Изникват ми сума въпроси:

1) използването на флот и на водните пътища за бързо придвижване и изненада на противника;
Изненада е ако пристигнеш през открито море без да срещаш други, както викингите в Англия, Франция или Балтика. Тук се движиш покрай висок, каменен бряг и блата, осеян със стари гръцки полиси и постоянно движение от и към Константинопол военни и търговски съдове.

Логиката, защо не нападаш от открито море е, че плавателните ти съдове не са пригодени. Най-вероятно плоскодънни и нискобордни, с гребла против движението по реката и бързеите. Пак не се връзва с бързината и изненадата.

2) защита на флота в силна крепост, пристанище и многочислена охрана;
Каква защита, че и от крепости, ако целта ти е все грабежи и завоевания, без съюзници и на Вража територия...!?


3) числено преобладаване на пехотата, част от която е тежко въоръжена и наличието на малък брой конници;
Да, да плаваш по море с кон в лодката (самите ги наричат "ладии") не е лесно. Тежкото въоръжение и капковидните щитове, дългите копия не са стандарт при викингите. Ризницата е рядкост и с нея лесно се давиш, затъваш. При норманите Щита е кръгъл, основно оръжие е брадвата, а мечът къс. В статията е обратното.

4) налагане на форма на зависимост над местния владетел, аристокрация и население;
Защо не нападаш българите по пътя, а драпаш пет пъти до Константинопол, където те бият и пак се връщаш без атака към българите? Ти ли си зависим от тях или те от теб? Ако сте врагове, защо не те нападат на отиване и връщане, нали си викинг-грабител?

5) грабителски походи и опити за налагане на трибут
Да пропуснеш всичко по пътя и атакуваш направо на столицата преди да си опустошил провинцията...Защо?

Флота е от малки, леки, но много на брой почти плоскодънни лодки (ладии) с малък кил и примитивно платно, нисък борд, рул също най-примитивен, ако въобще е имало. Затова не влизат в открито море. Търсят не пристанища и крепости, а широки заливи и устия на реки. Греблата са къси - за един гребец. Плават на група, а не в редица. При атака се пръскат, лесно маневрират и така трудно се неутрализират. Лесно се изтеглят на брега и се спешават гребците. Половината да унищожиш, другата половина ще прибере оцелелите и пак ще има сила.
Така са действали илирийските и черноморските пирати, индонезийските и полинезийските. Така действат днес и сомалийските.

Това означава:
А). До Светослав руси и българи са в съюз, възможно дори васалите на русите, подчинение някакво. Съществуват доказателства за династични връзки. Открити са няколко съкровища в Киевска Рус с монети на Цар Петър, какъвто владетел с право на сечене има само България и после негови родственици - руси.
Б). Русите са облечени по образец на българска пехота повече (щит, ризница и дълго копие), отколкото викингска. Разчитат на българската конница. Без нея губят.
В). Войната с България е резултат от Светославова претенция към българския престол по кръвна връзка (записано в "Повест от минали времена" негови думи дословно).

Според мен племе (ген) варяги няма, защото няма доказателства писмени и археологически. Те имат (Рекс) цар-княз. Варяги идва от варт (нем), гуарда(лат), вардя(слав-бълг). Означава стража-стражари. Новгородци дали право на стражите и техния командир да водят опълчението и реда в града, правилата. По-късно и в Киев.

Русите не са нормани. Те са си познати (надписа в Залцбург за Одоакър) като рутени (както и след това се наричат русите от немци и латини) от много преди Рюрик (какъвто и да бил той по произход), при това говорещи славянски.

Немците по това време са си примитиви, а викингите варвари. Далеч от общата ни с русите литература, църква, градове, храмове, култура, език. Така и подобното се събира с подобно.

П.п. след Цар Петър монети секат роднините му в Русия (с все по-лошо качество от емисия на емисия и правопис по тях), наследници на престола по кръв. Когато патриархът ни умира и Василий създава Охридската архиепископия, тогава в Киев гърците пращат техен владика. В същия момент спират да секат и монети русите, започват да изчезват или се изопачават и книгите, историята и т.н. Затова има и повече открити стари български книги в Новгород, отколкото в Киев.