Re: За русковаряжкия флот / Политика, Свят / Македония

Нищо не знам бе, човек! Виж, че пиша уж за история, а цитирам Юнг, Мир, Маркс и Смит. Аз това съм следвал и работил. От къде да го науча?
Дядката ме е научил на черковнославянски по учебниче за 5то отделение. Родители геолози, малко съм учил елементарно металообработване и дърводелство под тяхно влияние. Другото са детски страсти, езиково училище като твоето, четене на поразия каквото ти падне за интересно и любов към Родината. Последното води кръгозора.

Уважавам комплексния подход в науките и емпиричното изследване като метод. Понеже такива в историята са рядкост и липсват, интерпретациите биват Nброй. То си е поле за специалисти с познания по библиотекарство, древни езици, преводи и т.н.
Ние си плещим с поглед от своята си камбанария.

С тези уточнения, презморско и презокеанско корабоплаване започва в края на средновековието, в резултат на общуването между изтока и запада се случват превратни открития и напредък в металодобивна, металообработването и се разпространява приложимо познание за картография, книгопечатане, компас, космос. Тези неща в античността не са така изявени. Нали на това ни учеха!?

Славяните са брънка - преход между античност и средновековие, заседнали между изтока и запада без пряк излаз към топли морета и океани.
Имаш отрязъка 5-15 век - начало и разпространение (Сибир и Аляска ги оставяме)

Получават технологии и познания от изтока, но не могат да ги разгърнат в такъв мащаб като запада. И все пак от изток стигат Аляска и Калифорния (форт Рос). Тоест, имат ли възможност усвояват и прилагат не по-лошо от другите. Въпрос и на географско положение с природни дадености.

За да уседнеш, да си защитен, се иска да обработваш бързо и лесно земя, дърво, кожа и камък със сечиво. Имаш защитено общество в град с крепости. То иска енергия, технология за обработка и суровина. Тя иска познание и технология за добив от наличен залеж-източник. Открил и при излишък търсиш обмен-търговия-път-вода-превоз. Накрая увеличаваш население и строиш колонии.

Персите и арабите имат по-качествено желязо и суровина, а и го обработват различно. Чак до 15 век стоманата на Дамаск (и от Толедо) е с несравнимо по-добро качество. От там и напъна на гърци, римляни, нормани, кръстоносци да ги докопат и подчинят. Да си говорим ли за тежките железни конници?

В крайна сметка Европа открива в Германия и Скандинавия по-богати залежи, изнамира си и своя технология за увеличаване с въглерод и закалка или взима толедската. Съчетано с наличен дървен материал, после въглища, най-вече с излаз към океана работата става друга.

Ще е дълго, защото гледаме хем изтока, хем запада, хем нас си в средата.

Най-ранните (от древността дори) железни добиви от залежи и технология в Европа се среща в България. Макар и със слабо съдържание рудата у нас се среща и по повърхността. Залежа тръгва от нея и шахтата (т.нар. змейови дупки) го следва. Извлича се, като се копае дълбока дупка (рупи и трапища) и огражда отгоре. Открил и изследвал ги е още Шафарик. Намират се в Сливен и Котел (до Преслав), Провадия (до Плиска), Велико Търново (и до Никополис ад Иструм), Кремиковци (София).
За тези поселения (както Златоград и Момчилград в Родопите) откриваме, че поселенията на траките се застъпват с римските, те с готските и славянските и имаме съжителство и приемственост без хиатус (празно време).
Подобни има в Карпатите, Панония, на Крим и в Кавказ (Дон, естествено, но късно разработен).
Най-голямо скупчване - добив от трапища (по късни от балканските) има в централна Полша, после в Русия край Киев.
Тоест, добива се доволно. Ползва се за сечива, градежи, оръжие и в технологията на речно плаване. Където има камък (Балканите) се строи с него. Градежите от камък започват с усвояването на технологията.
Градежите от Плиска приличат на градежите в Булгар на Волга. Като братчета са. После по образец на Булгар и Казан (Крем) се строят крепостите в Русия. Всичко върви и се обменя по реките.

Една от причините за залеза на Рим е остарялата технология за добив, плюс изтощените познати залежи в Галия и Апенините, атаката на облечените и въоръжени с желязо племена от север на Дунава и черноморието, загуба на население по добивните райони в България. Докарват нови. Познанието по място и занаят остава, а градовете живеят благодарение на занаятите и търговията.

Леко отклонение - както викинг не е народ, а професия, така и гот е професия. А сети се защо се търси и намира връзка (дори се бъркат по име, място и територия) между хети-гети-готи-скити и славяни!? Къде, кой, кога и как работи с желязо?
Това не е народ, но в езиците им и културите има прилики. Всеки археолог ги веднага свързва с металните артефакти, обработка на дърво и камък.

Готската графема се дялка или сече, не се рисува с боя. Тя е културен белег на миньори-металурзи-ковачи-дърводелци и търговци с произход от черноморието.
Когато това познание в 9-10век стига Германия, алчните немски крале първо дълбаят за сребро и редки метали (първата значима мина е в Долна Саксония от времето на Отто Велики).
Тогава обаче, в Алпите, където наследството от Рим и Галия се среща с готи/славяни и техните традиции вече в откриването и добива се случва нещо различно - открива се пещта "щофен" (комин, не дупка най-елементарно казано). Помага естествено релефа, който е стръмен и вадейки богата руда се зарежда по височина пещта и директно се вади висококачествено желязо, лее се и обработва даже на место. Появяват се край тях и самоковите край реки и бързеи, на които е кръстен и нашия Самоков, заради технологията.
Тази нова технология си е откритие на немците и се разпространява (чрез завоевания) по днешна Германия, Франция , Италия първо. Латинския език и книги, християнството спомага и не случайно на папата гвардията е от алпийци.
От Германия влиза в Дания и Скандинавия (10век), дали с роби или пиратство, но с най-богатата руда налична вече там. Няма трапища, има прието от готите откриване на залежи, минно дело и немски пещи. Коват и дялкат руните по камък в равни редици, равни букви с орнаменти и имаме Готска архитектура каменна. Немците строят каменни градове, замъци и катедрали защитавайки залежите и превземайки славянски територии. Същото правят с Италия, Франция, Испания и Англия. Добивите на желязо, чугун и стомана стават огромни. От там по океаните.
Угрите срещат Буда-Пеща и бързо я усвояват заедно с християнството и търговията по Тиса и Дунав, плюс Карпатите.

Славяните, с наличните си залежи, умения за извличане и обработка, умения за усвояване на речни корита и плаване по тях, без излаз на океан, устояват до 17век успешно на запад под удари на немци и шведи. Заедно разбиват турците.
На Изток Волжска България получава уменията от сарацини и Перси. Когато татарите прекъсват връзката губят. Когато и русите губят връзката с изтока заради тях също губят, но сами си връщат със силата на собственото си желязо и усвоените пещи. Като стигат Урал, строят Уфа, от където с чугун и стомана превземат с лекота половин Азия.

Не народите (кръвта) са ключа, а знанията и уменията им да работят с метали в периода 5-15век.
Викингите западат заради студа. Половин година си седят вкъщи. Заради затворените от русите и поляците коридори на изток. Заради липсата на изхранване достатъчно за популация. Заради загубата си в Англия. Заради закъснялото образование. Университети никнат по цяла Европа.
Русите силно развиват металодобивна и обработването, но не образоват населението извън двора и църквата. Това прави само Новгород и не е случайно, че никой не го превзема.

Интересното е, че персийската стомана в средновековието си остава непостигнато за европейците качество заради различната си технология със силно нагряване, а не с пещ. Същата ползват наготово Испания и Португалия, както и познанието. Чрез тях влизат в океана. Прекъснатата връзка с изтока от Турците, както и лесния достъп до благата на Новия сват задържа развитието им. Англия трябва постоянно да изнамира нов способ и ефективно да използва ресурсите си. Другото го знаем.