Колега с цялото ми уважение към теб, това в последният ти пост, поне по отношение на българите са остаряли трактовки и сравнението с французите и особено руснаците е ирелевантно.
Ще се опитам да бъда кратък, че нещо много станаха дългите постинги: дори и да е така за езика, т.е. да приемем си прав, въпреки факта, че е твърде малко, да не кажа нищо не е известно за езика на древните българи, за да се правят някакви категорични заключения какво е останало от него в днешният български, не само той е определящ за културата на даден народ. Тя е многопластова и съставена от твърде много елементи, за да може да обърнем внимание на всеки един от тях тук.
Моето скромно мнение е, че ние попадаме в славянската етно-лингвистична група днес, главно поради славянското лексикално богатство на днешният ни език, но част от него е доста късно привнесено под руско влияние. Другия особено важен факта е аналитизма единствено при българският език (македонския диалект като част от него). как са изпаднали падежите, кога и прочие е интересна тема, но да се каже, че те са под влияние на другите от балканския езиков съюз, щото между нас едва ли не е имало повече гърци, власи и албанци, вместо да се търсят вътрешни нашенски си причини, като например различен говорим славянски от самото начало на заселването тъдява на древните българи, е нещо за което предпочитам да си спестя епитетите.
Към тези съществени езикови разлики от останалите славяни, да добавим музикално-танцувалната ни култура, която просто няма допирни точки с който и да било от славянският свят (тук отново ще спомена и македонците за които и друг път съм казвал, че не могат да избягат от българското, щото ако искат, ще трябва да засвирят по сръбски и да усвоят не толкова трудните им тактови размери и танцувални движения). И няма какво да търсим пак някакво влияние върху това от съседите неславяни, защото и тук много добре си личи кой на кого и от кого: в контактните зони имаме взаимо-влияния и с гърци и с румъни/власи и с турци, но уникалната украса и богатство на българската носия (женска най-вече), както и впечатляващото многообразие на неравноделни тактови размери, несрещани в такава пъстрота и при смесването им, няма никъде другаде по света, никъде.
Това е то България, малък но високо-културен рай на земята. Познавайте го и го обичайте, защото ни в иначе материално богата Скандинавия, нито в където и да било в просторния славянски свят, нито дори в разнолика и просперираща Америка, такова чудо няма.
|