Първо. За селата от скопска црна гора, които твърдят източницитети, че са сръбски. Може да е имало миграция на сърби, но те са от векове там и са омешани с местните българи. Така че произхода им дефакто е смесен. Това важи и за селата в Южно Косово, където и българският език преобладава над сръбския.
Ако по тази логика се твърди, че селата от скопска црна гора са сръбски...то Босна, Войводина и зап. Сърбия не са сръбски...щото през вековете е имало някаква миграция на българи към тези земи. Това е абсурдно. Причината тези села да са сърбомански още от рано, е че са на първа линия на границата с Косово, където православното население е под сръбски контрол.
Второ. За разрастване на сърбоманията в Македония след 1903г. Това е главно поради влагането на много повече ресурси от страна на Сърбия в Македония. Вкл. много повече военни, пари и насилие. Имат след 1903г. вече много въоражени чети със сърби от сърбия, които тормозят и заплашват селата, скрито подпомагани от осм. власти и т.н. То именно това ескалира отношенията с ВМОРО и те отговарят по-радикално и се влиза в спиралата на насилие. Но още по време на Илинден сърбоманските чети атакуват ВМОРО...докато то се бие с турците...и изобщо не се занимава със сърбоманията. Това се отнася и за техните поддръжници - Русия, Осм империя, Гърция и гръцката патриаршия. Дефакто това са екзархисти, които под натиск стават патриаршисти сърбомани, но всичко това е само за няколко години, защото идва 1912г. Далечне е достатъчно, за да има значителен ефект върху населението.
Остава си сърбоманското ядро - Поречието, Азота, няколко села в Прилепско и Тетовско. Както и селата по границата със сърбия и Косово. По-отявлените сърбомани и югомани го съдя това...през всичките години, които сърбия ползва. Определено имат и недостиг на местни сърбомани за всичката си дейност...и определено търсят и ползват много широк кръг от методи и хора, за да намерят поддръжка за сръбското влияние във Вардарска Македония.