Ваше благородие!
Господине Дринов!
Изпроводеното ви писмо, приехме с голяма радост, но тази наша радост ся помрачи с преизобилна скръб и мъки, като не можахме да ви видим в същия ден, който ся назначаваше в писмото. А още повече увеличиха нашите страдания сърбите. И ето как. Когато двама руси донесоха писмото ви, ний ся събрахме всички и го прочетохме. В същото време направихме на губернатора един благодарителен телеграм, в който го молихме да ни яви часът на тръгнуването ви от София, за да би могли да ви посрещнем както прилича, но за жалост ний ся сумняваме дали сте добили този телеграм, защото днес го виждаме в ръцете на сърбите. И защо е в техни ръце, ний не знаем. Двамата руси се явиха при нас само тогава, когато донесоха писмото и приеха телеграмът, а после никак, макар и да ги викахме няколко пъти.
Подписващите ся на телеграмът сме били днес на голяма мъка да се откажем, че сме българи, а да ся признаем за прави сърби, но ние не можехме да направим това, а им казахме откровено, че сме българе, па какво ще ни постигне за тази дързост, не знаем. Народът е страшно разволнуван и чека ви с голямо нетърпение. Мнозина са наумили да остават всичко и да ся преселят някъде ако само още малко ся побавите, защото теглото им надминава своите предели.
Като приемете и това накратко ни написано писмо, молиме ви, извършете потребното. Покажете час по-скоро своите услуги и ний ще знаем да ви го оценим.

Пирот, 5 април, 1878г.

Редактирано от komitaO3 на 25.05.20 13:16.