Последните години, чета все по-смели изследвания, за това как градското българско население се обръща в турско, първите 2 века от робството. По селата, няма как да контролират кой какъв език говори, няма и откъде да го научат, но във всеки градец има официална султанска власт, която най-малкото те хока, защо децата ти говорят на гяурски. Това са срамни петна за нас, затова и се премълчават. Суперсърба е прав, както и Димов, сърбите са по-изостанали, а и в периферията и племенното чувство ги държи. Гърците запазват влиянието си в Константинопол, а и по островите, са отворени към света. Ние като че ли сме изоставени от собствените си водачи. Кои бягат, срещал съм за преселения на български аристократи към Венеция, Милано, Генуа, за Влашко да не говорим. Мнозина загиват в битки с турците. Сърбите като че ли се договарят, верни васали са, гърците също. И от това което остава от нашата аристокрация, което не е убито или избягало, частично се турцизира, за да запази привилегиите си. Останалата част, вероятно значително обедняла, се смесва с простолюдието, а на по-късен етап от робството, се гърцизира. Затова и водачите ни през Възраждането са или новобогаташи, натрупали състояние от търговия с официалната власт или духовни лица(изкл. революционерите, които са неизвестни за широките маси). Гърците през Патриаршията, запазват голямо влияние, много стари фамилии, вкл.имперски такива, ги има до 19в., имат приемственост.