Като цяло съм съгласен с това, обаче основната причина е че никой от великите сили не иска голяма България, която да владее и Повардарието. Австроунгария си е била заплюла Санджак, Косово, Албания и Македония със Солун за себе си. Англия и Франция гледат подозрително на идеята за голяма югоизточна славянска държава, защото си представят, че при определени обстоятелства Русия лесно ще я погълне. Русия по едно време си прави точно такава сметка и затова подпомага българщината, да не си кривим душата. На Цариградската конференция великите сили гледат по неволя да начертаят две автономни Българии, източна и западна, първо за да възпрепятстват западната да е под руско влияние, второ да не се създаде голяма славянска държава и трето да забавят автономизна на източната част, като такава с по-смесено християнско и мюсюлманско население, оттам и да я оставят при възможност в Османската империя окончателно или за по-дълго време. Мисълта е пак да се ограничи руското влияние и да се държи Русия далече от Проливите и Средиземно море. Русия пробва, все пак да създаде Санстефанска България, въпреки че вече е обещала че Поморавието и Вардарската долина да не са част от нейните интереси. Тогава все още Русия си мисли, че до няколко години каквато България създаде такава и ще анексира при следващи благоприятни обстоятелства. Гледа да я доближи максимално до Проливите по протежението на Черно море. Македония в санстефанска България е по-скоро за да сложи нещо повече на масата, като разменна монета при бъдещи преговори с другите велики сили, или на принципа "ако мине случайно, мине". България обаче се оказва костелив орех за Русия, еманципира се изненадващо. Тогава Русия гледа да балансира между България и Сърбия, а в определени периоди открито и гледа да задоволи сръбската страна. Австроунгария също гледа да отклонява вниманието на Сърбия от Босна и е склонна да я стимулира да се разширява на изток - към български земи. След като е постигнала сухопътна преграда между Русия и България, Франция също е по-благосклонна да допусне Сърбия да се разширява към Косово и Македония. Общо взето никой не иска България в долината на Вардар. Апетитът на сърбите се изостря, като взимат Нишко, Пиротско и Вранско и виждат, че там няма проблем да сърбизират. Съюзяват се с гърците, правят проекти за дележ на Македония на сфери на влияние - приблизително Скопска и Дебърска епархии за тях, Струмишка и Битолска за гърците, а Охридска и Велешка - на който се вържат на пропагандата. Сътрудничат си по линия на патриаршията. Страхуват се и в никакъв случай не искат в бъдеще да има голяма България, позиционирана в центъра на Балканите и която да доминира. Те тогава и Гърция и Сърбия са по-малки от България /Сърбия е по-малка и сега по територия/. Фикс идея на Гърция и Сърбия е че за да не доминира България и за да има равновесие на силите трябва те - Гърция и Сърбия да имат обща граница, било в Македония, било в Албания, било и в двете части. Договарят се за обща граница по река Шкумбини в Албания. Сърбия си представя че ще вземе Северна Албания или поне мюсюлманската й част, Тирана, Елбасан и ще има пристанище на Драч. Гърция си представя, че ще вземе Валона, Берат, Корча, Поградец, Москополе, Гирокастер. Представяли са си или да няма Албания или ако има то да е някаква малка и само католическа около Лежа и Шънгин и територията на католическите кланове в севера като мирдитите и др, сгушена между Черна гора и Сърбия и евентуално като Италиански, Австроунгарски или смесен протекторат или доминион. За да стигне до Северна Албания и Драч, Сърбия трябва да вземе Косово и Северозападна Македония. Концентрира пропагандата си именно в този район, чак до Струга на юг. Това е и спорната зона, която постигат при преговорите с България. Русия подкрепя Сърбия за това. България също практически се е примирила. Албанците обаче оказват неочаквана съпротива и плановете за Сърбия на Адриатика стават невъзможни, както и на Гърция за Северен Епир. Албанците са подкрепени и от някои от великите сили. Решава се да има албанска държава, а сърбите остават с пръст в уста за излаз на Адриатика. България е пас, има си достатъчно проблеми как да удържа фронта с мюсюлманите в Тракия и Родопите, как да задържи това, което е окупирала. Но иска и Македония. Цялата. Ако не цялата, то всичко на юг от спорната зона, нали такава е уговорката със сърбите!!! За сърбите обаче това споразумение вече не важи, защото то е в пакет с българите на Бяло море, а те на Адриатика. Акцентира се на променените обстоятелства и на това, че те били помогнали на българите при Одрин, косвено по този начин и за излаза на българите на Бяло море, а българите не са им помогнали за това да се оправят с албанците. Русия иска Сърбия да е компенсирана и все пак доволна, никой не иска България западно от Вардар, то цяло чудо че сме в някои участъци до там и все още всички са горе-долу съгласни. Всеки да си вземе това което е окупирал. България не е съгласна, Румъния чака на пусия България да сгреши. Всички чакат България да сгреши и България за съжаление не закъснява..... След като губиш следващите три войни, няма как да искаш ония по Вардара да не си модифицират съзнанието и да търсят други варианти, още повече че и преди е имало хора, които са мислели други варианти и са имали други идеи там.

Редактирано от Dean Dimov на 25.05.20 10:32.