Това всичкото за което говорим, са останки от разпадналата се българска средновековна народност, която към 19в., вече няма съзнанието за нещо цяло, на места е загубила етнонима си, на други места се е смесила с множество други. Че колко от градските турци, са всъщност приело исляма българско градско население? На колко места, първо приемат исляма, после губят и езика. На още по-други места, приемат исляма, но губят самосъзнанието. Има миграции, насилствени преселвания, бастардизация. Османското владичество нанася непоправими щети на българската народност. Някои стават гърци, други се албанизират, трети са в основата на днешния турски етнос в България, в цели региони. Със сигурност имаме влахизирани и прочие. Димов е прав, критерият за това че си българин е да го заявяваш открито. Натискали са ни страшно много и турци и гърци и сърби. Били сме прекалено разпиляни. Хората са търсили да оцеляват, да продължат рода си, да запазят живота си, да изкарат за насъщния. Че я го виж какъв пущинак е Южно Косово, изцяло планинска област, високо планинска. Димов наскопо написа, че гърците в Епир, имат за основа българско население. Днес за това население спорят гърци и албанци. Просто асимилирането се е случило прекалено отдавна. И ние не постигнахме малко. Обългарихме Южна Добруджа и Лудогорието, които бяха безвъзвратно изгубили етнически. Напъдихме гърците от Черноморието, Пловдивско и Тополовградско. Асимилирахме съвсем не малко власи в Северна България, а и по Родопите. Българизирахме по-голямата част от помаците, останалите ги изгонихме. Намалихме за 100г., 2-3 пъти общия брой на турското малцинство. Можеше и още малко територия да имаме, но и с тази едва се справихме. Косово приседна на сърбите, не на нас. Южна Македония и Западна Тракия и досега са най-бедните части на Гърция и продължават да се обезлюдяват. Поморавието е най-бедната част от Сърбия. Целият този масив, можеше и да се запази ако не бяха дошли турците в 14в. Можеше и днес да имаме автентични български квартали в Драч, Берат, Аргирокастра, Янина, Призрен. Можеше и до днес в Ниш и Лесковац да са си български. Но не са. Балканите още в 14в., се вижда че са прекалено тесни за имперските амбиции на Византия, България и Сърбия. Пък с идването на турците, хептен се объркаха нещата. Вече е необратимо. Много от тези, за които спорим, вече не са по родните си места, без значение за какви се смятат. Че колко от сърбите успяха да се задържат в Косово? Една шепа. Сега са по другите отдавна сърбизирани Враня и Ниш или направо в Белград. Дали вече има значение, какви са били преди 200г. Само ние на Балканите можем се джавкаме за някакви изоставени от Бог, високопланински села. Та се присетих, че днес повече горанци се самоосъзнават като бошняци, отколкото като българи. Беломорието? Ми те по селата са оцеляли някакви. Колко чист можеш да си ти ако си от Воден и от 100г., в същия град живеят и понти. 1/2 българин/македонец, максимум, пък децата ти четвърт, евентуално. В Куфалово чисти срещнах, само над 60г., всичко друго омешано с власи и кариоти. Децата им, как можем да ги броим за българи? Останали някъде 20 къщи, пък има заселили 100 къщи малоазийци, какви ще са след 100г.? Омешани. Не че няма чисти села, има, но са капка в морето. И мен ме болеше, като го разбирах и проумявах. 20г. ми трябваха. Още тогава и аз си правих стъкмистики и даже 800 000 ги изкарвах, защото така ми се искаше, мокри сънища. Само че тогава нямаше компютри, та го имам начаткано на печатна машина. Мислим си, че като ги опишем и това ще върне времето, че ще ги направи българи отново. Много са ми били разочарованията от близки контакти. Затова и спрях да имам очаквания. Мислиш ли че на мен не ми се иска да имах машина на времето и да се върна, да променя нещата? Отидем някъде, другите се забавляват, аз на ум смятам, колко българи са живели по тези места. Кел файда. Имам стотици книги за българите в незнам къде си, а има световни класици, на които нямам прочетена и страница. Аз съм загубилия. Години наред имах, не щях да чуя нищо за Македония, като осъзнах какво е реалното дередже, толкова голям ми беше шока. Предавали сме ги и те са ни предавали. Но това е живота. Трябва да се научим да го живеем, обърнати с взор към бъдещето.

Редактирано от komitaO3 на 27.05.20 00:19.