Близкия изток е частично елинизиран, главно в елинистическите градове, поради съпротивата на арамейския. Александрия със сигурност е говорела основно на гръцки, включително и александрийските евреи. Еврейската религиозна литература там, за разлика от Йерусалим например, е била на гръцки. Коптите са религиозен реликт - християни монофизити. Няма хомогенизиране на неправославни, освен в някои големи градове. Потомци са на селско население, преселено частично в Александрия последните векове. Всъщност съвременните гърци в Александрия са критски и пелопонески преселници там от 18 и 19 век., както и арабоезични православни. Континуитет на елиноезичието там няма. С персийското и по-късно с арабското нашествие в Близкия изток доста население се изсипва от там в Мала Азия и въобще в остатъчната византийска територия, и елиноезично и неелиноезично, което пък е спомогнало за ускоряване на елинизацията в Мала Азия и реелинизацията в Континентална Гърция. Иначе в Мала Азия, вече е доказано /от много двуезични надписи/ че фригийският е кентумен език, стоял много близо до гръцкият и взаиморазбираем с него и че още към 5 в. пр.н.е. фригийците масово преминават на билингвизъм и след това 4 в пр.н.е. само на гръцки.

Относно Дакия, не е ясно до колко само за сто години е романизирана, има хипотези, че романизацията там идва от постепенно мигриращо отсамдунавско /прото-/влашко/ пастирско население, тръгнало от гранични територии между днешна България и Сърбия към Карпатския гребен през средновековието, започнало през 9 век в рамките на България и завършило окончателно до началото на 13 век. Пак по същото време други власи, имащи обичай да зимуват по Беломорието, започнали да търсят планини по-близки до зимните им местопребивавания и вместо да се връщат в триъгълника София-Ниш- Скопие, започнали да летуват в планините на Македония, Епир, Тесалия и др. по-близо зимните им обитания.