Прабългарите правят държавата, организацията...вкл. те решават офиц. език да е славянски и пускат цялата държавна машина да го произвежда.


Официален език на антична Македония е гръцкият, във вариант атическо койне. При инвазията си срещу Персия, Александър Македонски създава много градове в които живее смесено население, което говори и пише също на този език. От балканите се изселва и селско население към близкия изток, което също разнася този език. Малцина от Александровите войници се връщат на Балканите. Сам Александър насърчава смесени бракове между своите войници и местно население. Традицията продължава и в държавите на диадохите, държавите на Птолемеите, на Селевкидите, елинистическа Бактрия, елинистическа Лизимахова Тракия /обхващаща и територии в Мала Азия/ и др. Нерон след като участва и "печели" всички състезания на олимпийските игри издава едикт с който постановява официалноста на гръцкият език, редом с латинския за източните части на империята. В началото на 7 в. Ираклий започва да издава официалните документи на империята в Константинопол само на гръцки език, като изоставя латинския. До тогава в Константинопол те са се издавали на двата езика. Причина за промяната вероятно е практическата загуба на северните и западните Балкани, следствие на славяно-аварските нашествия и стопяването на латиноезично говорящото население като имперски поданици следствие на това.

През 1821 г. има различни виждания как да се нарича християнската държава в освободените територии на южните Балкани и околни острови. Мнозина революционери искат тя да се нарича Румаика, с което да се подчертае приемствеността между нея и Византия, респ. Римската империя. Тъй като центърът на въстанието е в Пелопонес е имало и привърженици на наименованието Морея. В края на краищата надделява Елас/Елада, име , повлияно от западноевропейския романтизъм и култът му към античността. Всъщност това име е предложено още през втората половина на 18 в. от Ригас Валестинлис, също повлиян от западноевропейския романтизъм. Това разбира се не означава, че историческата приемственост се ограничава само до античните гръцки градове полиси.